Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Все още помня прекрасното усещане от допира на ръцете ми с мократа глина, помисли си Маги, докато изкачваше със сухи очи стълбите към третия етаж. Бях несръчна, но чувствах, че нещо се случва, че докато държа глината от мозъка към пръстите ми протича някакъв ток.

Сега, след новината за смъртта на Грета Шипли, която още не бе успяла да преодолее, Маги знаеше, че трябва да хване в ръце мократа глина. Щеше да има терапевтичен ефект, а също така щеше да й даде възможност да помисли, да се опита да реши какво да прави.

Зае се с бюста на Нюела, но скоро осъзна, че лицето на Грета изпълваше мислите й.

Бе изглеждала толкова бледа миналата вечер, спомни си Маги. Опря ръка на стола, когато стана, а после ме хвана под ръка, докато отивахме от големия салон към трапезарията, усещах колко беше слаба. Днес възнамеряваше да си остане в леглото. Не искаше да го признае, но се чувстваше зле. В деня, когато отидохме на гробищата, спомена, че прекалено много й прислужвали, сякаш й липсвала енергия.

Така стана и с татко, спомни си Маги. Приятелите му й бяха казали, че трябвало да вечерят заедно, но той отклонил поканата, защото се чувствал уморен и си легнал рано. Никога не се събудил. Сърдечна недостатъчност. Точно каквото се е случило и с Грета, според думите на д-р Лейн.

Чувствам се толкова празна, помисли си тя. Толкова празна. Нямаше смисъл да се опитва да работи сега. Не усещаше вдъхновение. Дори глината й изневеряваше.

Мили Боже, стрелна се в ума й, отново погребение. Грета Шипли нямаше деца, така че на бдението сигурно щяха да присъстват само нейни приятели.

Погребение. Думата раздвижи паметта и. Сети се за снимките, които бе направила на гробищата. Сигурно вече ги бяха проявили. Трябваше да ги вземе и да ги разгледа. Но какво да търси? Поклати глава. Още не знаеше отговора, но бе сигурна, че такъв имаше. Бе оставила филмите в едно магазинче на Темза Стрийт. Докато паркираше колата, си помисли как едва вчера, само на една пресечка оттук, си бе купила тоалет, който да облече на снощната вечеря с Грета. Как само преди седмица бе потеглила за Нюпорт толкова развълнувана от предстоящата ваканция с Нюела. А сега и двете жени бяха мъртви. Имаше ли някаква връзка? — запита сетя.

Дебелият плик снимки я чакаше на фотографския щанд в дъното на магазина.

Продавачът вдигна поглед, като видя сметката.

— Наистина ли бяхте поръчали да ви увеличат всички тези снимки, мис Холоуей?

— Да, точно така.

Устоя на изкушението веднага да отвори пакета. След като се прибереше у дома, щеше да отиде право горе в ателието и внимателно да разгледа снимките.