Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Езичето! Викторианците изпитвали ужас да не бъдат заровени живи и искали върху гроба им да се сложи звънче с връв или метална жица, която по вентилационна тръба да слиза до ковчега, така че човекът в него да може да позвъни в случай, че той или тя не е мъртъв. Но той не желаеше, не можеше да засегне тази тема отново.

Ърл знаеше, че има или може да намери материал за какъвто и да било брой предавания. Щеше да стане известен, помисли си. Той, Ърл, комуто цялото семейство се подиграваше, щеше да им покаже на тях — на тези свои разпуснати, шумни братовчеди, на тези презрени издънки на един откачен, алчен крадец, натрупал богатство чрез измами и тъмни сделки.

Усети как пулсът му се ускори. Не мисли за тях! — предупреди се той. Съсредоточи се върху лекцията и върху измислянето на теми за предаванията по кабелната телевизия. Имаше още една тема, която обмисляше и за която бе сигурен, че ще бъде приета с огромен интерес.

Но първо… щеше да пийне нещо. Само едно, обеща си той, докато си приготвяше много сухо мартини в помещението, служещо едновременно за кухня и за трапезария. Докато отпиваше първата глътка, се замисли върху факта, че често преди смъртта някой от близките на човека, който скоро щеше да умре, имаше предчувствие, нещо като безпокойство или предупреждение за онова, което предстоеше да се случи.

Когато отново седна, махна очилата си, разтърка очи и се облегна назад в разтегателния диван, който му служеше и за легло.

Някой от близките…

— Като мен — каза си на глас. — Всъщност не съм толкова близък с Маги Холоуей, но усещам, че тя не е близка с никого. Може би затова предчувствието осени мен. Знам, че Маги ще умре много скоро, точно както миналата седмица бях сигурен, че на Нюела й остават броени часове.