![Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/8/5/2/lunnata-svetlina-ti-otiva-calibre-1-27-0-download.jpg)
Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]». Краткое содержание книги:
— Благодаря.
Младата жена се поколеба за миг и огледа голямата зала за занимания.
— Когато мисис Мур провеждаше курсовете си тук, всички така се забавляваха. Нямаше значение, че повечето изобщо не умееха да рисуват. Преди две седмици тя започна с молбата всички да си спомнят по един лозунг от Втората световна война, от онези, дето ги имало по плакатите навсякъде. Дори мисис Шипли се включи, въпреки че толкова се беше разстроила преди това същия ден.
— Защо се беше разстроила?
— Мисис Райнлендър бе починала онзи понеделник. Те бяха добри приятелки. Както и да е, аз помагах при раздаването на материалите, а те се състояха от различни лозунги като: „Нека да се веят“, илюстриран от мисис Мур — знаме, развяващо се зад самолет — всички го прерисуваха. Тогава някой предложи: „Недей да бъбриш, друже ти, в устата дъвка «Tone» бутни“.
— Имало е такъв лозунг?
— Да. Всички се засмяха, но както обясни мисис Мур, това било сериозно предупреждение към заетите във военната промишленост хора да не казват нищо, което някой шпионин би могъл да чуе. Беше толкова интересно. — Анджела се усмихна, спомняйки си. — Беше последният час, проведен от мисис Мур. На всички ни липсва. Е, май ще е по-добре да ви заведа горе при мисис Шипли — промърмори тя.
Топлата усмивка на Грета Шипли, когато видя Маги, не скри факта, че кожата под очите и около устните й имаше сивкав оттенък. Маги забеляза също така, че когато се изправи, тя трябваше да потърси опората на облегалката на стола. Изглеждаше изморена и със сигурност по-слаба отколкото вчера.
— Маги, прекрасно изглеждаш. И колко мило, че дойде толкова бързо — каза мисис Шипли. — На масата ще бъдем много приятна компания и вярвам, че хората ще ти харесат. Реших да изпием по един аперитив тук, преди да се присъединим към останалите.
— Ще бъде чудесно — съгласи се Маги.
— Надявам се, че обичаш шери. Боя се, че само това имам.
— Наистина обичам шери.
Без да чака да я помолят, Анджела отиде до шкафа, наля кехлибарената течност от каната в две старинни кристални чаши и им ги сервира. После тихо напусна стаята.
— Това момиче е съкровище — рече мисис Шипли. — Толкова много дребни любезности, за които останалите не биха се и сетили. Не, че не са добре обучени — добави бързо тя, — но Анджела е особена. Прибра ли принадлежностите на Нюела?
— Да — отвърна Маги. — Анджела ми помогна и ми разказа за един от часовете на Нюела, на който е присъствала, — когато всички сте рисували плакати.
Грета Шипли се усмихна.
— Нюела беше истински дявол! След като се качихме тук след часа, тя взе рисунката ми — която, разбира се, беше доста лоша — и добави нещо от себе си. Трябва да я видиш. Във второто чекмедже е — рече тя и посочи към масата до дивана.
Маги отвори посоченото чекмедже и извади тежкия лист кадастрон. Погледна и внезапно потрепери. Рисунката на мисис Шипли смътно напомняше за някакъв работник с каска от военната промишленост, който разговаряше с друг във влака или в автобуса. Зад тях се виждаше фигура с черна пелерина и шапка, която очевидно подслушваше.
Над работниците Нюела бе нарисувала своето лице и това на Грета Шипли, а над фигурата на шпионина се рееше образа на медицинска сестра с присвити очи и наострени уши.
— Има ли наистина такава сестра тук? — попита Маги.
— О, да. Онази отвратителна негодница, сестра Марки. Макар тогава да си мислех, че цялото й слухтене наоколо е само шега. Сега обаче, не съм толкова сигурна.
— Защо? — бързо попита Маги.
— Не знам — отвърна тя. — Може би само си въобразявам. Старите жени понякога са такива, нали знаеш. Е, мисля, че наистина трябва да слезем долу.
Маги забеляза, че големият салон бе прекрасно, привлекателно помещение със скъпи украшения и мебели. Въздухът бе изпълнен с бръмченето на добре възпитани гласове, принадлежащи на изискани възрастни хора, насядали край масите из залата. Доколкото виждаше, възрастта им варираше — някои бяха в края на шестдесетте, други в края на осемдесетте си години, макар Грета да й прошепна за една хубава жена в черен кадифен костюм с изправен като бастун гръб и жив поглед, че току-що е навършила деветдесет и четири.
— Това е Летиция Бейнбридж — прошепна тя. — Хората й казваха, че е луда да плати четиристотин хиляди долара за апартамента си, когато дойде тук преди шест години, но тя само отвърна: „Като се има предвид дълголетието в семейството ми, парите ще бъдат добре похарчени“. И, разбира се, времето доказа правотата й. Тя ще бъде на нашата маса и ще ти хареса, обещавам ти. Ще забележиш, че персоналът сервира на гостите, без да ги пита какво искат — продължи мисис Шипли. — Докторът е позволил на повечето гости да пият по чаша вино или някакъв коктейл. На онези, на които не им се разрешава, сервират перие или нещо безалкохолно.