Черният Олшански замък

— Не, че ви е приятелка.

— Хората биха нарекли моите отношения с нея достойни за укор — горчиво продумах аз.

Не взех да му обяснявам, но той очевидно разбра.

— Ти прощаваш ли си ги? Можеш ли да си ги простиш? Защо тогава кориш хората? И кой има право да те кори?

Разговорът ставаше страшно неприятен. И двамата се чувствувахме неудобно. Той, защото излизаше, че се е набъркал в нещо, което не го засяга. Аз, защото дирейки човешки глас и капка съчувствие, прекалено се разприказвах. В този миг божи дар бе появата на друг човек, при това с такъв предмет в ръцете, че всеки би се ококорил.

По стълбището се изкачваше Ксаверий Инезиля Калаур Лигановски с медното лице. Безмилостните му очи надничаха над кръгъл щит, той бе въоръжен с копие с огромен бронзов накрайник.

— Готово — тихо продумах аз. — Надмина си пациентите. Е, поне не се мисли за Наполеон. Оригинална мания.

— И той видя на стената зловещото черно привидение на дядо Мраз — рече Лигановски, малко засрамено усмихнат, и добави: — Ето, нося ги на художника. Масайско копие и щит. Аксесоари за рисунка. Ще ги нарисува и сетне обеща да ми ги реставрира.

— А аз мислех, че най-сетне се е появила нова мания, че навлизате в ролята на Чомбе — обадих се аз.

— Каква говорите! Още не съм закъсал дотам. Не съм толкова откачил още.

— Откъде са ви тези неща? — запита Хилински.

— Елате ми някога на гости.

— Още съм не закъсал дотам — иронично повтори думите ми Хилински.

— И аз така мисля, щом още сте тук, а не в моето заведение. Елате просто да видите какво имам — каза психиатърът.

— Интересно — намесих се аз. — Това е направено за музей.

— У нас има… почти музей. Всичко това един ден ще отиде в музея.

Бронзът на накрайника бе покрит с такива орнаменти, че им се възхитих.

— Наистина откъде имате това чудо?

— Аз, драги мой, съм завършил медицина в Прага.

Той запали цигара с нас.

— Чехите тогава даваха стипендии… на потиснатите народи. На украинците, на лужишките сърби, на нас. Но там не се намираше работа… Затова се пръснахме по света. Къде ли не съм работил! В Индия по време на холерна епидемия, в Нигерия се занимавах със сънната болест и дявол знае още къде. Налагаше се да върша всичко. Къде да се дявам? Когато човек умира, знае сама думата „доктор“ и хич не го интересува, че си физиолог или психиатър. Пък освен това при много болести възникват интересни отклонения в психиката. Ние ги познаваме твърде слабо, малко сме се занимавали с тях.

— Та колко години сте се занимавали с екзотика? — запитах аз.

— Доста. Десетина години. Върнах се през трийсет и осма.

Той си угаси цигарата.

— Елате и вие някой път. Не като пациент, а да погледате. Не ви трябва да ми ставате пациент.

— Най-уместните думи, които съм чувал някога — каза Хилински.

Ние се посмяхме и се прибрахме по домовете си.