Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Черният Олшански замък
Черният Олшански замък - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черният Олшански замък

Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:

Уладзимир Караткевич е сред най-популярните писатели на Белорусия, той е един от творците, които създават облика на националната белоруска литература. През 25-годишния си творчески път е написал редица творби, станали широко известни в родната му страна и далеч зад пределите й. Започва писателската си дейност като поет, по-късно пише драми, сценарии, разкази, повести и романи. Особено популярни са повестите му „Кестенови листи“, „Чозения“, романите му „Христос слезе в Гродно“, „Класовете на нашата нива“.
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 148
Перейти на страницу:

— При сегашните роднински отношения и смъртта на женените невинаги е човешка — подхвана тя.

— Какво ти е все пак?

— Плача — каза тя. — И за теб. И за всички. — Тя внезапно напипа ключа на лампата и я угаси.

— Ела при мен — гласът й беше прегракнал и отчаян. — Последният ни… час… Прости ми.

В тона й имаше нещо такова, че не биваше, не можех да кажа „не“.

След един час я изпращах. Колко я убеждавах да остане, колко я придумвах, колко й казвах, че утре ще отида да говоря с мъжа й — тя, пребледняла, само отрицателно клатеше глава.

— Не ме изпращай. Ето, не исках да я има тази вечер, да възникват нови спомени. Отивам си. Ужасно, ужасно съм уморена. Прости ми… Не ме помни с лошо, моля те. Хайде, сбогом.

Откъсна се от мен и изскочи вън под дъжда, който бясно заливаше огромния град…

… Хилински все още се занимаваше с ключалката си и аз се спрях до него да запаля цигара.

— Измъчена беше — внезапно се обади той. — Жестоко измъчена.

— Чудно ли ви е? — сухо отвърнах аз.

— Малко — каза той. — Не ми е работа, Антоне, но мисля, че познавам хората. И… тя май не е от чувствителните хора. Сла-або се ориентира кое какво е. Дори когато за пръв път дава целувка. Но все пак това е по-достойно от някоя лицемерка, дето прогонва петела от кокошките „да не ги закача“… Но е тъжна. Сигурно се е случило нещо сериозно.

— Тя е бившата ми приятелка — измърморих аз.

— Одобрявам.

— Че е бивша ли?

— Не, че ви е приятелка.

— Хората биха нарекли моите отношения с нея достойни за укор — горчиво продумах аз.

Не взех да му обяснявам, но той очевидно разбра.

— Ти прощаваш ли си ги? Можеш ли да си ги простиш? Защо тогава кориш хората? И кой има право да те кори?

Разговорът ставаше страшно неприятен. И двамата се чувствувахме неудобно. Той, защото излизаше, че се е набъркал в нещо, което не го засяга. Аз, защото дирейки човешки глас и капка съчувствие, прекалено се разприказвах. В този миг божи дар бе появата на друг човек, при това с такъв предмет в ръцете, че всеки би се ококорил.

По стълбището се изкачваше Ксаверий Инезиля Калаур Лигановски с медното лице. Безмилостните му очи надничаха над кръгъл щит, той бе въоръжен с копие с огромен бронзов накрайник.

— Готово — тихо продумах аз. — Надмина си пациентите. Е, поне не се мисли за Наполеон. Оригинална мания.

— И той видя на стената зловещото черно привидение на дядо Мраз — рече Лигановски, малко засрамено усмихнат, и добави: — Ето, нося ги на художника. Масайско копие и щит. Аксесоари за рисунка. Ще ги нарисува и сетне обеща да ми ги реставрира.

— А аз мислех, че най-сетне се е появила нова мания, че навлизате в ролята на Чомбе — обадих се аз.

— Каква говорите! Още не съм закъсал дотам. Не съм толкова откачил още.

— Откъде са ви тези неща? — запита Хилински.

— Елате ми някога на гости.

— Още съм не закъсал дотам — иронично повтори думите ми Хилински.

— И аз така мисля, щом още сте тук, а не в моето заведение. Елате просто да видите какво имам — каза психиатърът.

— Интересно — намесих се аз. — Това е направено за музей.

— У нас има… почти музей. Всичко това един ден ще отиде в музея.

Бронзът на накрайника бе покрит с такива орнаменти, че им се възхитих.

— Наистина откъде имате това чудо?

— Аз, драги мой, съм завършил медицина в Прага.

Той запали цигара с нас.

— Чехите тогава даваха стипендии… на потиснатите народи. На украинците, на лужишките сърби, на нас. Но там не се намираше работа… Затова се пръснахме по света. Къде ли не съм работил! В Индия по време на холерна епидемия, в Нигерия се занимавах със сънната болест и дявол знае още къде. Налагаше се да върша всичко. Къде да се дявам? Когато човек умира, знае сама думата „доктор“ и хич не го интересува, че си физиолог или психиатър. Пък освен това при много болести възникват интересни отклонения в психиката. Ние ги познаваме твърде слабо, малко сме се занимавали с тях.

— Та колко години сте се занимавали с екзотика? — запитах аз.

— Доста. Десетина години. Върнах се през трийсет и осма.

Той си угаси цигарата.

— Елате и вие някой път. Не като пациент, а да погледате. Не ви трябва да ми ставате пациент.

— Най-уместните думи, които съм чувал някога — каза Хилински.

Ние се посмяхме и се прибрахме по домовете си.

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)