Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Черният Олшански замък
Черният Олшански замък - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черният Олшански замък

Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:

Уладзимир Караткевич е сред най-популярните писатели на Белорусия, той е един от творците, които създават облика на националната белоруска литература. През 25-годишния си творчески път е написал редица творби, станали широко известни в родната му страна и далеч зад пределите й. Започва писателската си дейност като поет, по-късно пише драми, сценарии, разкази, повести и романи. Особено популярни са повестите му „Кестенови листи“, „Чозения“, романите му „Христос слезе в Гродно“, „Класовете на нашата нива“.
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 148
Перейти на страницу:

— Сега е девет вечерта на шестнайсети април.

— Дяволска работа — продумах аз. — Нима съм работил… цяло денонощие?… Затова така ме цепеше главата.

— Шахът се отменя — тихо продума Хилински, като пълнеше чашите. — Но какво се е случило? Казвай, ако имаш желание, как така не си забелязал, че е минал денят?

Разказах му.

— Ех, че си фантазьор — неуверено продума той.

— Защо пък фантазьор?

— Някак… хм… прекалено криминално звучи. И противоречиво… Макар че е интересно… Хем си го намерил, хем си го разшифровал, всичко е изскочило като от вълшебна кутийка… Каква бе тази твоя глава, че си свършил всичко само за едно денонощие! Сбъркал си специалността си.

— Увлякох се.

— Браво на теб, дявол да те вземе! Що не станеш шифровчик в щаба! Че там понякога цели месеци се блъскат с шифровките. Какво мислиш да правиш сега?

— Ще търся мястото.

— Къде ще го търсиш? Няма да разкопаеш цялата страна я.

— Ще ида в Олшани. Книгата е намерена там. Принадлежала на Олшански, за което може да се съди по инициалите и по съвпадението между историческите събития и шифъра…

— Добре, работи, работи.

Чувствувах се малко засегнат от безразличието му.

— А на вас не ви ли е интересно?

— Какво да ти кажа, момче… Не е по моята специалност. Нито на Шчука.

— Как така? Ами ако наистина Пташински не се е удавил, а е убит, ако някой се е страхувал, че той пречи на откриването на нещо си там?

— Сигурен ли си, че е бил убит?

— Да — след пауза казах аз.

— Но нали и експертизата, и следствието, и всичко отхвърля тази версия.

— Сигурен съм — заявих аз. — Въпреки експертизата, въпреки следствието, въпреки всичко. Има нещо злокобно във всичко това. Предчувствувам го. Подсъзнателно.

— Предчувствията са ваша лична работа — каза Хилински. — Вие сте частно лице и можете да си позволите подобен разкош. А когато „подсъзнателно предчувствува“ правосъдието, властта… тогава…

Той нервно гаврътна коняка.

— Тогава — имало е такива случаи — започва лов на вещици, маккартизъм, татко Дювалие и какво ли не. След това дълго, десетилетия трябва да плащаме, да си уреждаме сметките. Плащат дори невинните. Много скъпо удоволствие, вярвай. Тежко, мъчително. Затова, трябва да се избягва.

Хилински си допи чашата.

— Слушай, момче, не ми се сърди, но съм прав. Потресен си от смъртта на приятеля си, не вярваш, че е възможно току-така да се спомине. Търсиш възмездие, за да ти олекне. Да, някой е ровил в жилището му. Някой е приспал кучетата. Но това са могли да бъдат обикновени крадци, които са проследили заминаването на твоя приятел и са се възползували от това.

— Те са търсили книгата.

— Възможно е. Но дори да е така, това няма отношение към смъртта на Пташински. Това е случайност, съвпадение. Повярвай, експертизата бе твърде прецизна. Затова Шчука ще продължи следствието по разбиването на жилището, но твоето днешно откритие няма нищо общо с това.

Той запали цигара.

— Как да ти обясня? Ето, има слухове, че в Кладно някъде са заровили архивите на айнзацщаба. Знаеш ли какво значи това?

— Зная. Това е учреждението на Розенберг. Ограбване на ценности.

— Точно така. Заровил ги е някой си Франц Керн и други. Това, виж, е работа за хората, които добре познавам. А събития от почти преди четиристотин години — това не е работа за нас. Остава да поискаш разследва по убийството на Наполеон.

— Защо не. Нали са изследвали косата му за съдържание на стрихнин. В съвременна изследователска лаборатория. Оказало се, че е бил отровен.

— Е, и аз бих ти направил подобна услуга. Каква искаш?

— Да се изследва съставът на мастилото. Да се прегледа книгата с инфрачервени лъчи. И други работи. Да се извърши пълен оглед.

— Може, разбира се. Като на приятел. Защо да не ти помогна? Изобщо това е интересно. Но другото — ти си го открил, ти си го разследвай. Нали си спомняш как възстанови и разплете делото на Достоевска-Карлович? Разказа ми го просто като нещо интересно. И това е същото. Е, разбира се, ако искаш, ще обмисляме проблемите заедно. Освен това Шчука може да ти даде правен съвет, и толкова. Ти си осведомен повече за правото през онези времена, а то ужасно се е променило. Разплитай си тайната сам. Сам. Не търси помощ. Дай боже, Шчука да реши своите проблеми и тайни.

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)