Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
Аз седях на дивана и се поклащах насам-натам като махало.
— Какво да правя, кажи? — попитах приятелката си.
— Ще идеш у леля ми — реши Таня, — на село. Ще поседиш малко там. Не бой се. Какво ли не ни е минало през главите, ще се измъкнем и този път.
Таня се появи при мен в събота. Донесе ми лакомства и няколко книжки.
— Как си? — попита ме тя.
— Ходя за гъби.
— Това е хубаво.
Седнахме с нея на хълма и запалихме по цигара.
— Как е Дима?
— Забрави го. Изгоря момчето. И не се тормози повече. Няма смисъл. Ама аз те предупреждавах… както и да е.
— Какво става в града, случва ли се нещо?
— Лоша работа. Лома не е много умен. Навсякъде си навира гагата. Ако не сложи ръка на всичко за седмица, знаеш какво ще стане.
— Зная — кимнах аз, — война.
— Точно така — каза скръбно Таня.
За последен път такава война имаше преди две години. Но по това време великият учител и стратег Аркаша беше жив. Тогава Лома демонстрира такъв зверски нрав, че дори виделите какво ли не мъже се стреснаха, а конкурентите се завряха в дупките си и притихнаха. Дори Аркаша се изплаши. Но сега всичко щеше да бъде доста по-различно. Само със сила не можеше да се стигне далеч, трябваше и малко ум, а откъде можеше да се вземе такова нещо у Лома? Аверчетата му щяха да задърпат чергата към себе си. Таня изпусна струя дим, загледа се в далечината и рече:
— Ако сега не помогнем на Лома, ще го смачкат. Той не може да се справи сам с тази работа.
— Какво говориш? — подскочих аз. — Какви ги дрънкаш, Таня? Той скрои номера на Дима, този подлец така се гаври с мен, че дори ме е срам да ти разкажа какво ми се случи…
— Така е, разбира се — въздъхна Таня. — Макар че и той може да бъде разбран. Знаеш ли как се е почувствал, когато го смени с Дима? А той е горд човек. Пък и освен това не сме си чужди. Само си помисли — кой ще управлява всичко, ако отстранят Лома? Не към всеки можеш да приложиш твоя подход. Макар и да е подлец, Лома е свой човек, близка душа. Ще трябва да му помогнем.
— Таня, ама нали самата ти каза, че ще трябва да се измъкнем по живо, по здраво и повече да нямаме вземане-даване с тези бандюги?
Таня отново въздъхна.
— Ох, Лада, че как ще се измъкнем, ние сме вързани за тях със сто въжета. — Тя запали следваща цигара, погледна в далечината и добави: — Нещата стоят така, приятелко, ти забърка тази каша и сега ти ще се оправяш с нея. А аз трябва да тръгвам.
И си тръгна.
На другия ден седях на верандата и нижех гъби на една връвчица, когато чух, че някой влезе в къщата. Обърнах се и на вратата видях Лома, който подпираше касата с рамо. Той се усмихна и изчурулика:
— Ладенце, домъчня ми за теб.
— Махай се оттук, подлецо — казах аз и дори се разревах от отвращение.
Лома се приближи, седна срещу мен и ме хвана за ръката.
— Ладенце, хайде да се сдобрим, искаш ли? Е, аз попрекалих малко. Но ти сама си си виновна. Бях толкова искрен с теб, вярвах ти, през целия си живот може би съм вярвал единствено на теб, а ти ме смени с онова кутре, превърна ме в изтривалка. И какво ще правим сега? Хайде да се сдобрим, Ладенце.
— И през ум не ми минава. Те ще те смачкат и има защо. И ще идеш на пазара да отръскваш търговците за дребни пари.
Лома погали ръката ми и ме попита, кривейки похотливо устни:
— Минаха ли ти синините?
— Не са.
Той се приближи до мен и се надвеси до лицето ми.
— Аз ти ги направих и аз ще ти ги излекувам. Е, Ладенце, ще се сдобрим ли?
Изгледах го отдолу нагоре, помислих малко и казах:
— Седни, ще си поговорим.
Лома седна и се вторачи в мен.
— Положението е следното. Ти натика Дима в затвора и ти ще го измъкнеш оттам.
— Да не си полудяла?
— Точно така. И това е последната ми дума. Ако ти не му помогнеш, аз също няма да ти помогна.
Лицето на Лома тутакси промени изражението си, зениците му се стесниха като на котка, той впи очи в моите, помисли около пет минути, а сетне въздъхна:
— Значи все пак обичаш своето кутре? Добре — подсмихна се Лома. — Ще уредим един въоръжен набег по всички правила, но ти ще платиш на момчетата и ще им платиш добре, защото няма глупаци, които да излагат гърдите си под куршумите на ченгетата за нищо. Ще платиш и на мен. Продай всичко. Ще те оставя без гащи на задника, Ладенце. Това е първото. А сега второто: двамата с теб ще живеем заедно, но аз не съм Аркаша и не се каня да те деля с никого, така че ще се разведеш с мъжа си и ще го направиш не след време, а още утре. Няма да имаш дял от бизнеса и изобщо не се и надявай. Ще разполагаш само с онова, което ти давам, а аз ще си помисля колко да ти давам. Ако започнеш да се дърпаш, ще те бия, а ако ме излъжеш — ще те убия. Само някой да ми подшушне, че имаш тъпкач, веднага ще те очистя, без изобщо да изяснявам нещата. Ще вляза в затвора, но ще те довърша. Разбра ли всичко?