Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— Да, наистина е ужасно — каза тя малко мрачно. — Едно от най-ужасните неща в живота ми. Не можете да си представите колко беше красива. Само да поискаше, щяха да я вземат в киното! Добро и уравновесено момиче. И не беше надута, въпреки че имаше защо, при цялото внимание, което й се оказваше.
Поаро умело вмъкна въпроса си:
— Имате предвид вниманието, което й оказваше госпожа Уелман?
— Да. Старата дама много се беше привързала към нея, наистина много.
— Изненадващо може би? — промърмори Еркюл Поаро.
— Зависи. Може би е съвсем естествено. Искам да кажа… — Сестра Хопкинс прехапа устни и изглеждаше объркана. — Искам да кажа, че Мери имаше подход — хубав мек глас и приятни обноски. А според мен за старите хора е добре да имат до себе си млад човек.
— Предполагам, че госпожица Карлайл е идвала от време на време да види леля си?
— Госпожица Карлайл идваше, когато й беше удобно — отговори сестра Хопкинс остро.
— Не я обичате — измърмори Поаро.
— Не, наистина не! — извика сестрата. — Отровителка! Хладнокръвна отровителка!
— А, разбирам, че вече сте взели решение по този въпрос.
— Какво искате да кажете? — попита жената с подозрение. — Какво решение съм взела?
— Съвсем сте сигурна, че тя е дала морфина на Мери Джеръд?
— Бих искала да зная кой друг би могъл да го направи? Не мислите, че съм аз!
— Нито за миг. Само ви напомням, че вината й още не е доказана.
— Тя го е направила — каза сестра Хопкинс тихо, но уверено. — Освен всичко друго то си беше изписано на лицето й. През цялото време се държеше странно. Отведе ме горе и дълго ме държа там, за да протака колкото може повече. А после, когато намерих Мери в това състояние и се обърнах към нея, изразът на лицето й ми каза всичко! Тя разбра, че аз зная!
— Наистина е трудно да се каже кой друг би могъл да го направи — подхвърли Еркюл Поаро замислено. — Освен ако не го е извършила самата тя, разбира се.
— Какво искате да кажете с „ако не го е извършила самата тя“? Да не би да намеквате, че Мери се е самоубила? Никога не съм чувала по-голяма глупост.
— Човек никога не знае. Сърцето на едно младо момиче е много чувствително, много нежно. — Той замълча. — Допускам, че е възможно. Тя е могла да сложи нещо в чая си, без да я забележите.
— Да си сложи нещо в чашата?
— Да. Вие не сте я наблюдавали през цялото време.
— Не, не я наблюдавах. Предполагам, че е могла да го направи… Но това са глупости! Защо ще прави такова нещо?
Еркюл Поаро поклати глава и отново заговори с предишния си тон:
— Сърцето на едно младо момиче е… както казах, толкова чувствително. Нещастна любов може би…
Сестра Хопкинс изсумтя.
— Момичетата не се самоубиват заради любовни истории, освен ако не са загазили. Но ще ви кажа, Мери не беше такава! — изгледа го тя войнствено.
— Не е ли била влюбена?
— Не. Не и тя. Обичаше свободата. Харесваше си работата и се радваше на живота.
— Но сигурно е имала ухажори, след като е била толкова привлекателно момиче.
— Не беше от онези момичета, които мислят само за любов. Беше скромна!
— Но несъмнено е имало млади мъже от селото, които са я ухажвали?
— Е, имаше един, Тед Бигланд.
Поаро измъкна от нея доста подробности за Тед Бигланд.
— Беше много хлътнал по Мери — рече сестра Хопкинс. — Но както й казах, тя го превъзхождаше.
— Сигурно е бил ядосан, че тя не е искала да има нищо общо с него — вметна Поаро.
— Да, беше много сърдит — призна жената. — Обвиняваше и мен.
— Той е смятал, че вие сте виновна?
— Така ми каза. Имах право да посъветвам момичето. В крайна сметка познавам живота. Не исках тя да се затрие.
— Какво ви накара да се грижите толкова за нея? — попита я Поаро внимателно.
— Ами, не зная… — поколеба се сестра Хопкинс. Изглеждаше малко притеснена и засрамена. — В Мери имаше нещо романтично…
— В нея може би — каза Поаро, — но не и в произхода й. Била е дъщеря на пазача, нали?
— Да, да, разбира се. Поне…
Тя се поколеба и вдигна очи към Поаро. Той пусна в ход най-предразполагащия си поглед.
— Всъщност — сподели сестра Хопкинс в изблик на доверие — тя изобщо не беше дъщеря на стария Джеръд. Той ми го каза. Баща й е бил благородник.
— Разбирам… — промълви детективът. — А майка й?