Приключението на коледния пудинг

— Признаха си, че приличал много на една тяхна декоративна кама. Преди няколко седмици обаче изчезнала, но те не обърнали внимание и напълно забравили за нея. Предполагам, че Рич я е задигнал.

— Господин Джеръми Спенс обича да играе на сигурно — отбеляза Поаро и тихичко си промърмори: — Преди няколко седмици… О, да. Подготовката е започнала много отдавна.

— А? Какво казахте?

— Пристигнахме — каза детективът на шофьора на таксито, когато двамата с инспектора стигнаха до къщата на лейди Чатъртън на Черитън Стрийт. Поаро плати.

Маргарет Клейтън беше горе в стаята. Лицето й се напрегна, когато видя Милър.

— Не знаех…

— Не знаехте кой ще е приятелят, за когото ви предупредих, че ще доведа?

— Инспектор Милър не е мой приятел.

— Зависи дали искате справедливостта да възтържествува или не, госпожо Клейтън. Съпругът ви беше убит…

— А сега трябва да поговорим кой го е убил — намеси се бързо Поаро. — Можем ли да седнем, мадам?

Жената бавно седна на стол с висока облегалка с лице към двамата мъже.

— Моля ви да ме изслушате внимателно — започна Поаро. — Мисля, че вече знам какво се е случило през онази фатална вечер в апартамента на майор Рич… Всички ние започнахме с една погрешна презумпция — че само двама души са имали възможността да сложат трупа в раклата, тоест майор Рич или Уилям Бърджес. Но сгрешихме. През онази вечер в апартамента е имало и трети човек, който също е имал чудесна възможност да го направи.

— И кой е бил той? — попита скептично Милър. — Момчето от асансьора?

— Не. Арнолд Клейтън.

— Какво? Да скрие собственото си мъртво тяло? Вие сте луд!

— Естествено, че не мъртвото си тяло. А живото. Казано по-просто, той сам се е скрил в раклата. Историята познава доста такива случаи. Много мъже са искали да се убедят в добродетелността на съпругите си. Сетих се за това в момента, в който видях дупчиците в раклата, пробити наскоро. Защо? За да има достатъчно въздух в нея. Защо параванът е бил преместен от обичайното си място онази вечер? За да се скрие раклата от хората в стаята. За да може скритият в нея човек от време на време да вдига капака и да се разкършва, и, разбира се, да чува по-добре какво става.

— Но защо? — почуди се Маргарет с широко отворени очи. — Защо Арнолд е искал да се скрие в раклата?

— Вие ли питате, мадам? Съпругът ви е бил ревнив. Освен това е бил и необщителен. Както се изрази госпожа Спенс, бил е прекалено сдържан. Ревността му се е засилвала. Измъчвала го е. Били ли сте любовница на Рич или не? Не е знаел, а е искал да разбере. И така се появява телеграмата от Шотландия. Тя никога не е била изпращана и никой не я е виждал. Багажът за пътуването е опакован и уж случайно забравен в клуба. Отива в апартамента на Рич по време, по което със сигурност е знаел, че няма да е там. Казва на прислужника, че ще напише бележка. Щом остава сам, пробива дупчиците в раклата, премества паравана и се скрива в нея. Вечерта той ще научи истината. Може би съпругата му ще остане, след като другите си отидат. Може би ще си тръгне с тях, но по-късно ще се върне. Тази нощ отчаяният съпруг, обсебен от ревността, ще разбере истината…