Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
От фоайето през една врата, Блейс се озова в ярко осветения хол на апартамента — дневната светлина нахлуваше и през покрива. Цялата срещуположна на вратата стена на хола представляваше един огромен прозорец. Надясно се намираше нещо като зимна градина с множество растения и се дочуваха чуруликане на птички и ромон на вода — навярно ручейче или фонтанче.
Отляво се падаше голяма трапезария, в която спокойно можеха да се поберат дузина гости, а по-нататък се мяркаха и други врати — към съседните стаи. Подът беше покрит с тъмнозлатисти килими с необикновено мек и дълъг косъм, а по стените висяха картини с пейзажи.
Всичко много напомняше обстановката, в която живееха хората от Екзотичните светове. Блейс неведнъж бе виждал снимки, показващи живота от родния свят на майка си.
— Не е зле, нали? — попита го Дахно. — Сещаш ли се вече какво имах предвид, когато ти казах, че тук ще ти хареса повече?
Блейс моментално разбра какво всъщност имаше предвид брат му. Не ставаше дума само за свойствената на екзотичния начин на живот обстановка, а най-вече за това, че тук всичко беше безупречно чисто — стените, пода, тавана и изобщо всяка една повърхност. Всичко така сияеше и блестеше, като че ли току-що бяха почистили. Даже у Хенри не беше толкова чисто.
— Да, харесва ми — кимна Блейс. Той бе дошъл тук, предварително зле настроен към всичко, което брат му смяташе да му покаже. Но сега опасенията му отпаднаха. Ако този апартамент се явяваше отражение на истинските предпочитания на своя собственик, то Блейс очевидно беше преценил твърде несправедливо Дахно.
— Харесват ми стаите ти, Дахно — каза той на брат си.
Блейс усети на рамото си лекото докосване на огромната длан.
— Много ми е приятно да го чуя. — Гласът на Дахно отново стана сериозен. — А сега да тръгваме. Мисля, че едно хапване добре ще ни се отрази, още повече, че този път няма да е в заведение.
След това докосна пулта, вграден в една от стените в трапезарията. Тя се скри в пода, а зад нея се оказа малка автоматизирана кухня, която предлагаше всякакви блюда. Дахно избра сандвичи и синтетичен портокалов сок, напомнящ много този от Нова Земя — Блейс беше свикнал с него, когато живееше там. За себе си брат му си взе тъмна бира.
— Какво пък, дай да отпразнуваме семейната среща. — Дахно вдигна чаша. — Когато пораснеш, и двамата ще пием едно и също — това, което пия аз сега.
Когато се нахраниха, Дахно сложи мръсните съдове в специален отвор в стената, и те излязоха от апартамента.
— Сега ще отидем до офиса ми — каза Дахно, — но си вземи ключ, защото ще се наложи да прекараш още няколко дни тук.
Те слязоха обратно при колата. Блейс се чудеше какъв ли е източникът на доходите на Дахно, но твърде добре знаеше как реагира брат му дори и на най-лекия намек на тази тема. Пътьом той обмисля различни варианти, но както се оказа, никой от тях не отговаряше на надписа върху бронзовата табелка, украсяваща внушителната врата на офиса: „Дахно Аренс — съветник по инвестициите“.
Две от сътрудничките в офиса внимателно изучаваха нещо, силно приличащо на пакет документи.
— Нещо важно? — поинтересува се Дахно.
И двете отрицателно поклатиха глави. Следващото помещение, в което Дахно преведе Блейс, беше много по-голямо. В средата имаше един-единствен огромен дървен черен стол, а около него няколко доста удобни кресла.
— Какво ще кажеш сега, Блейс? — попита Дахно.
— Ти явно просперираш — отговори Блейс. — А какво значи „съветник по инвестициите“? Имам предвид — какво върши съветника по инвестициите?
Дахно се разсмя.
— Аз давам добри съвети на другите. И обикновено моите съвети наистина се оказват добри, въпреки че има и изключения. Те са горе-долу двадесет и пет на сто. В останалите случаи знам със сигурност, че не греша. А какво би направил ти, ако имаше такъв офис, Блейс?
Момчето обгърна с поглед огромното помещение, което по площ превъзхождаше цялата къща на Хенри с всичките му пристройки.
— Бих го превърнал в изследователски център — честно му отвърна Блейс.
Дахно се усмихна и кимна на брат си да го последва в другата стая, която се оказа истински информационен център.
— Сега предполагам разбираш, как осигурявам достоверността на своите препоръки и съвети — каза Дахно. — Отговорите на въпросите се крият тук. Може би ще разбереш най-накрая защо толкова се интересувам от теб, братленце.