Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
Ватиканската библиотека.
Впоследствие недостоверността на “Константиновия дар” била обсъдена наново от англиканският
пастор Хенри Едуард Манинг (1808-1892), но той бил привлечен от Англиканската църква и подобно на
Николай Кузански станал член на Ватиканският съвет и кардинал архиепископ на Уестминстър. По-късно,
през 1862 г., публикувал книгата си “Светската власт на наместника на Иисус Христос”.
След това, през 1924 г., със задачата да изобличи измамата се заел Кристофър Б. Коулман, директор
на Съвета по история и Историческия отдел на Държавната библиотека в Индиана, САЩ. Той написал
осъвременен коментар със заглавие “Трактатът на Лоренцо Вала върху “Константиновия дар”, който сега е
най-авторитетният труд по темата.
Епохалната измама на папа Захарий (на латински – Constitutum Constantini) имала за цел да укрепи
властта на Църквата и по-конкретно на папския престол срещу рухването на Западната империя. Макар и
да претендира, че папският престол разполага със светската власт върху Западния свят, грамотата тълкува
съвсем погрешно териториалния статут на папите, като им придава внушителна, но фалшива древност.
Твърди се, че документът е бил даден от Константин на папа Силвестър I, но строго исторически
погледнато, според основните документи от онова време, императорът е дарил на новооснованата Римска
църква само Латеранския дворец и някои други сгради и привилегии.
От влизането му в сила през 751 г. “Константиновият дар” се споменава чак през 1054 г. в едно
писмо на папа Лъв IХ до Михаил Керуларий, патриарха на Константинопол. По онова време той вече е най-
важния документ, гарантиращ властта на папите над целия християнски свят и неговите монарси.
ЖИВАТА ВОДА
Въпреки измамата на Ватикана почитта към Мария Магдалина си остава вкоренена в народните
традиции. Идеята за наследството на деспосините била от съществено значение за някои благородни
фамилии, а заветите на Магдалина се позели в монашеските кръгове.
В продължение на повече от 1000 години, от 411 г. до епохата на Ренесанса, касианитите пазели
свещените реликви на Ла Сен Бом. Те дори нарекли поточето в тяхната отшелническа обител “кладенец от
жива вода”, както е в “Песен на песните” (4:15) от Стария завет, с която хората започнали да свързват
Магдалина. В Захария 14:8 се предрича, че “живи води ще потекат от Иерусалим, половината им в
източното море и половината им в западното море”. Монасите смятали, че това се е проявило в
разделението на християнството, като пътешествието на Мария по море символизирали La Dompna del
Aquae, Господарката на водите.
В началото на VIII в. арабите и берберите от Северозападна Африка предприемали чести набези на
територии от Прованс Северна Испания. Испанците ги наричали маври, докато във Франция били известни
като сарацини. Мургавите мюсюлмани от Багдадския халифат скоро подчинили целия Иберийски
полуостров и го владели около 300 години. Тъй като столицата им била в Нарбон, на марсилското
крайбрежие, и имали силни позиции в Ним, Лангедок, вонасите започнали да се страхуват, затова
преместили мощите на Мария от алабастровата и гробница в друга, която се намирала в същата крипта –
мраморната гробница на св. Сидоний, епископ на Екс. Същевременно като предпазна мярка оставили
писмено послание за това, което са направили в гробницата.
Само четиридесет години по-късно се появил “Константиновият дар”, а тогава Южна Франция и
Испания били в по-голямата си част под властта на сарацините мюсюлмани. Бащата на Карл Велики –
Пипин, новоиздигнатият крал на Франция от династията на Каролингите, решил да предприеме някакви
действия, като измоли подкрепата на евреите от Нарбон. В града имало силна прослойка деспосини начело
с Гийом от Тулуза, който по общо признание бил наследник на Давидовата династия. Затова Пипин се
договорил с тях да основе иудейско царство в Южна Франция, ако Гийом му помогне да отблъсне
сарацините в Испания. Гийом направил каквото се искало от него и през 768 г. станал владетел на
новооснованото кралство Септимания.
Синът на Пипин – Карл, станал Карл Велики, крал на франките, през 771 г. и император на
Свещената римска империя през 800 г. Той потвърдил правото на династичен суверенитет на Гийом в
Септимания и успял да получи одобрението на багдадския халиф и папа Стефан от Рим. Всички признали