Последна саможертва

включително Кристиан и Таша.

– Ще ви разпитват най-усърдно – рече Таша. – Особено

теб. – Това беше насочено към Кристиан. – Ти би бил начело

в списъка ми от заподозрени, ако нещо внезапно се взриви. –

Явно така смятаха всички. От загриженото изражение на ли-

цето ѝ разбрах, че Таша не по-малко от мен е била изненадана

от бягството ми. Дори приятелите ми все още да не я бяха

посветили в цялата история, тя навярно бе свързала повечето

неща – и най-малкото, кой стои зад всичко.

Кристиан я удостои с възможно най-очарователната си ус-

мивка, като хлапе, опитващо се да се измъкне от нежелания

разпит.

– Вече навярно са разбрали, че взривът не е бил причинен

от магия – рече. – Пазителите сигурно са изследвали всеки

сантиметър от онези статуи. – Не каза нищо повече, не и на

публично място, но Лиса мислеше също като него. Пазителите

вече сигурно знаеха, че експлозията не е следствие от магията

с елементите. Дори и приятелите ми да бяха начело на заподо-

зрените, властите щяха да продължат да се чудят – също като

мен – как едни тийнейджъри са се снабдили с С4.

Лиса кимна в знак на съгласие и покри ръката на Кристиан

със своята.

– Ще се справим.

Мислите ѝ се върнаха към Дмитрий и мен, докато тя се пита-

ше дали всичко е минало по план. Не можеше да се съсредоточи

върху намирането на убиеца на Татяна, докато не се увереше,

че сме в безопасност. Също както за мен, и за нея бягството от

затвора беше труден избор: освобождаването ме излагаше на

 80 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

много по-голяма опасност, отколкото да остана зад решетките.

Емоциите ѝ бяха объркани, неспокойни и малко по-диви, откол-

кото ми се нравеше. Толкова много дух, осъзнах. Тя изразходва

твърде много от магията. Докато бяхме в Академията, тя се

справяше с последствията с лекарства, а по-късно чрез само-

контрол. Но някак си неусетно ситуациите, в които се озовава-

хме, ставаха все по-сложни и Лиса си позволяваше да използва

все повече и повече от магията. Напоследък бе достигнала до

смайващи количества и бяхме започнали да го приемаме като

даденост. Много скоро зависимостта на Лиса от духа щеше да

ѝ се отрази. И на мен също.

– Принцесо? – Вратата пред Лиса се отвори и един пазител

подаде глава. – Ваш ред е.

Пазителят отстъпи настрани и когато Лиса влезе, вътре чу

познат глас:

– За мен винаги е удоволствие да си поговоря с теб, Ханс.

Много скоро трябва отново да си побъбрим. – Появи се Ейб,

както винаги, с наперена походка. Мина покрай пазителя до

вратата и удостои Лиса и двамата Озера с усмивка „всичко на

този свят е наред“ и без да им каже нито дума, се насочи към

изхода.

Лиса понечи да се усмихне, но се сдържа и си надяна се-

риозна физиономия, докато влизаше съпроводена от двамата

Озера. Вратата се затвори зад тях и тя се озова пред трима