Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Елейн коленичи до него и Егвийн се спря до нея. Отначало допусна, че Талманес е мъртъв, както бе почерняла кожата му. После той вдиша хрипливо.
- Светлина! - възкликна Елейн и Вкопа в проснатото му тяло. - Никога не бях виждала такова нещо.
- Мечове на Такан’дар - каза Гайбон.
- Това е непосилно и за двете ни - каза Егвийн на Елейн и се изправи. - Аз… - Замълча, щом до ушите й стигна нещо през стоновете на войниците и скърцането на колите.
- Егвийн? - попита тихо Елейн.
- Направи каквото можеш за него. - Егвийн се изправи и затича. Промуши се през обърканата тълпа, следвайки гласа. Не беше ли това… да, _ето там_. Намери отворен портал в края на терена за Пътуване, Айез Седай във всевъзможни облекла бързо излизаха през него, за да се погрижат за ранените. Гавин си беше свършил работата добре.
Нинив разпитваше, на доста висок глас, кой ръководи цялата тази бъркотия. Егвийн се приближи към нея отстрани, сграбчи я за рамото и я стресна.
- Майко? - попита Нинив. - Какви са тези приказки, че Кемлин гори? Аз…
Млъкна, щом видя ранените. Вцепени се, а след това понечи да тръгне към тях.
- Има един, когото трябва да видиш първо - каза й Егвийн и я поведе към лежащия на земята Талманес.
Нинив вдиша рязко, смъкна се на колене и избута леко Елейн настрани. Вкопа в Талманес и замръзна, ококорила очи.
- Нинив? - каза Егвийн. - Можеш ли…
_Взрив_ от сплитове изригна от Нинив като внезапната светлина на слънце, пробило през гъстите облаци. Нинив сплете Петте сили в бляскав стълб и го отпрати в тялото на Талманес.
Егвийн я остави да си върши работата. Може би щеше да успее, макар мъжът да изглеждаше безнадеждно. Светлината дано да дадеше, може би щеше да живее. Беше я впечатлил в миналото. Изглеждаше точно този сорт мъж, от който Бандата - и Мат - имаше нужда.
Елейн беше при драконите и разпитваше някаква жена с коса на плитки. Това трябваше да е Алудра, която бе измислила драконите. Егвийн се приближи до оръжията и отпусна длан на една от дългите бронзови цеви. Беше получавала донесения за тях, разбира се. Според някои мъже бяха като Айез Седай, излети от метал и захранвани с праховете от фойерверките й.
През портала се изливаха още и още бежанци, повечето градски хора.
- Светлина - каза Егвийн. - Твърде много са. Не можем да приютим цял Кемлин тук на Мерилор.
Елейн приключи разговора си с Алудра, която почна да оглежда талигите, и се запъти към порталите.
- Войниците твърдят, че извън града е безопасно - каза пътьом на Егвийн. - Ще отида да огледам.
- Елейн… - Биргит пристъпи зад нея.
- Отиваме! Хайде.
Егвийн остави кралицата и се върна да надзирава работата. Романда ръководеше Айез Седай, които подреждаха пострадалите, като ги разделяха на групи според спешността на раните им.
Огледа хаотичната тълпа и забеляза двама души, които стояха наблизо. Мъж и жена, иллианци, ако се съдеше по външността им.
- Какво искате вие двамата?
Жената коленичи пред нея. Светлокожа, с тъмна коса. Имаше някаква твърдост в чертите й въпреки високата й крехка фигура.
- Аз съм Лейлвин - заговори тя с ясно доловим акцент. - Придружавах Нинив Седай, когато вдигнаха призива за Цяр. Последвахме я тук.
- Ти си сеанчанка - каза Егвийн стъписана.
- Дойдох, за да ви служа, Амирлински трон.
Сеанчанка. Егвийн все още държеше Единствената сила. Светлина, _не всяка_ сеанчанка, която срещаше, беше опасна за нея. Все пак нямаше да рискува. Няколко мъже от Гвардията на Кулата излязоха през един от порталите и тя им посочи двамата сеанчанци.
- Отведете ги някъде на безопасно и ги дръжте под око. Ще се оправя с тях по-късно.
Войниците кимнаха. Мъжът тръгна с неохота, жената го прие по-леко. Не можеше да прелива, тъй че не беше освободена дамане. Това не означаваше, че не беше сул-дам обаче.
Егвийн се върна при Нинив, която все още беше коленичила до Талманес. Болестта беше отстъпила и кожата му бе изсветляла.
- Занесете го някъде да почине - каза уморено Нинив на няколко души от Бандата, които гледаха отстрани. - Направих, каквото мога.
Вдигна очи към Егвийн, докато мъжете го отнасяха, и прошепна:
- Светлина! Много ми отне това. Дори с моя ангреал. Впечатлена съм, че Моарейн успя да го направи с Трам преди толкова време… - Имаше сякаш нотка гордост в гласа й.
Искала беше да помогне на Трам, но не беше могла - макар че, разбира се, Нинив не беше знаела тогава какво е правила. Много, много дълъг път бе изминала оттогава.
- Вярно ли е, Майко? - попита Нинив, докато ставаше. - За Кемлин?
Егвийн кимна.