Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Елейн заразгръща страниците и се спря на една.
- „Неговата кръв ще ни даде Светлина…” - Потърка замислено страницата с палец. - „Изчакайте Светлината.” Кой е добавил тази бележка?
- Това е копие на Дониела Алиевин на превода на Термендал на Каретонския цикъл - отвърна Егвийн. - Дониела е направила свои бележки и са били предмет на обсъждане между учените точно толкова, колкото и самите Пророчества. Била е Съновница, знаеш. Единствената Амирлин, за която знаем, че е била такава. Преди мен поне.
- Да.
- Сестрите, които ми събраха тези неща, стигнаха до същото заключение като мен - продължи Егвийн. - Може би ще има време за счупване на печатите, но това време не е в началото на Последната битка, каквото и да си мисли Ранд. Трябва да изчакаме за подходящия момент и като Пазителка на Печатите мой дълг е да избера този момент. Няма да изложа света на риск заради някоя от свръхдраматичните военни хитрости на Ранд.
- Знаеш ли, в него има нещо доста веселчунско - каза Елейн. - Аргументът ти е добър, Егвийн. Кажи му го. Той ще се вслуша в тебе.
- Засега ще…
Изведнъж я жегна тревога по връзката с Гавин и Егвийн прегърна Верния извор. Елейн веднага я последва. Биргит вече бе извадила меча си.
Пред палатката спря кон и при тях влезе капнала от умора вестоноска.
- Кемлин е нападнат, ваше величество.
- Какво!? - Елейн скочи. - Как? Джарид Саранд…
- Тролоци - продължи вестоноската. - Започна на свечеряване.
- Невъзможно! - възкликна Елейн, сграбчи жената за ръката и я повлече навън. Егвийн ги последва припряно. - Шест часа вече минаха след свечеряване - заговори Елейн на пратеничката. - Защо не чухме нищо досега? Какво е станало с Родственичките?
- Не ми казаха, кралице - отвърна жената. - Капитан Гайбон ме прати да ви доведа бързо. Той току-що пристигна през портала.
Теренът за Пътуване не беше далече от палатката на Елейн. Беше се събрала тълпа, но мъжете и жените бързо направиха път на Амирлин и кралицата.
Група мъже в окървавени дрехи бавно излизаха през отворения портал. Теглеха талиги, натоварени с новите оръжия на Елейн, драконите. Много от мъжете изглеждаха на ръба да рухнат от изтощение. Миришеха на пушек и лицата им бяха почернели от сажди. Някои падаха в несвяст, докато войниците на Елейн притичваха на помощ и се хващаха да изтеглят колите, явно предназначени за конска тяга.
Наблизо Сериния Седай и някои от по-силните Родственички - Егвийн отказваше да мисли за тях като за Родственичките на _Елейн_ - сътворяваха още портали. През тях прииждаха бежанци като вода от внезапно отприщен речен вир.
- Тръгвай - каза Егвийн на Гавин и затъка свой портал до терените за Пътуване в лагера на Бялата кула наблизо. - Повикай толкова Айез Седай, колкото можем да вдигнем. Кажи на Брин да подготви войниците, кажи им да изпълняват заповедите на Елейн и ги прати през порталите до предградията на Кемлин. Ще покажем солидарност с Андор.
Гавин кимна и се шмугна през портала. Егвийн го остави да изчезне и тръгна към Елейн при тълпата ранени и объркани войници. Сумеко, от Родственичките, бе поела грижата с даването на Цяра на най-застрашените.
Въздухът бе наситен с миризмата на дим. Докато бързаше към Елейн, Егвийн зърна за миг нещо през един от порталите. Кемлин в пламъци.
„Светлина!” Спря се за миг стъписана и забърза отново. Елейн говореше с Гайбон, командира на Гвардията на кралицата. Красивият мъж едва се държеше на крака, дрехите и бронята му бяха зацапани с кръв.
- Мраколюбци убиха две от жените, които оставихте да пращат съобщения, ваше величество - говореше той с уморен глас. - Друга падна в битката. Но прибрахме драконите. След като… се измъкнахме… - Изглеждаше наскърбен от нещо. - След като се измъкнахме през дупката в крепостната стена, видяхме, че няколко чети наемници около града са се запътили към портата, държана от лорд Талманес. По случайност се оказаха достатъчно близо, за да ни помогнат в бягството.
- Добре сте направили - каза Елейн.
- Но градът…
- _Добре_ сте направили - повтори твърдо Елейн. - Прибрали сте драконите и сте спасили толкова много хора. Ще се погрижа да бъдете награден за това, капитане.
- Дайте наградата си на мъжете от Бандата, ваше величество. Заслугата е тяхна. И моля ви, ако можете да направите нещо за лорд Талманес… - Посочи мъжа, когото няколко души от Бандата току-що бяха изнесли през портала.