Богинята на светлината

— Наистина ли е необходимо? Просто слушай музиката със сърцето си и ще разбереш душата на песента.

Памела слушаше със сърцето си. На кресчендото очите й се напълниха със сълзи. Тя наистина разбираше — разбираше болката от изгубената любов и от разкаянието, разбираше страха от това да си вечно сам. Когато песента свърши и водата стана спокойна и черна, тя остана с гръб, притиснат в тялото на Феб. Усещаше ударите на сърцето му. Топлината на тялото му я обгръщаше.

— Не очаквах да открия такава красота тук — каза той меко, за да не развали магията на вълшебните води.

— Нито пък аз — Памела си пое дълбоко дъх. — Много неща тази вечер бяха неочаквани за мен.

Аполон нежно обърна Памела с лице към себе си. Държеше я в обятията си, не желаеше да я пусне, но и не искаше да я изплаши или пък да я хване в примка. Тази нощ бе изпълнена с неща, които му се случваха за първи път. И сега, за пръв път в цялата вечност на своето съществуване, той искаше една жена да дойде при него с желание. Не като заслепена девойка, завладяна от присъствието на Аполон, бога на светлината и не като прелъстителна богиня, търсеща временен партньор, с който да се позабавлява. Искаше тя да го избере така, както една смъртна жена би избрала един мъж.

— Не говорех само за танцуващата вода — каза той.

— Нито пък аз.

Когато се наведе, за да я целуне, той не можа да се сдържи и обхвана с ръка главата й, заравяйки пръсти в късата, разрошена коса, която толкова бе копнял да докосне, още откакто я зърна за пръв път. Тя не се отдръпна, но също така и не потъна в целувката. Усещаше устните й под своите топли и податливи, но те не се разтвориха веднага в подкана. Сякаш му задаваха въпрос, на който трябва да отговори, преди да получи разрешение да продължи. „Мисли!“, заповяда той на себе си. „Какво искат жените?“

Засрамено осъзна, че въпреки целия си опит не бе сигурен как да отговори на този въпрос. Концентрира се, разчитайки знаците на тялото й. Какво ли иска тя? Движейки се бавно, той си наложи да игнорира буйната страст, която пробуждаше всяко докосване до тази смъртна жена. Вместо да се държи като груб, арогантен бог, Аполон се контролираше строго. Той целуна нежно нейната плътна долна устна, след което я пое деликатно между зъбите си и я подръпна закачливо, но само за миг. От устните й се прехвърли на върха на носа й. Там пося една бърза целувка и бе възнаграден с усмивка, която веднага целуна в ъгълчетата. Пръстите му си играеха с късите къдрици, докато се гушеше в ухото й, след което прошепна в него:

— Много ми харесва косата ти. Напомня ми на гордия, свободен народ на амазонките. — Устните му се спуснаха надолу. — И оставя врата ти толкова примамливо гол.

Усети как тя потреперва и вдигна глава, за да я погледне в очите. Те все още бяха изпълнени с емоции, които музиката бе предизвикала и у двамата.

— Искам да бъдеш такъв, какъвто изглеждаш — каза тя меко. — Не искам поредния мъж, който претендира, че е едно, а всъщност е друго.

Той усети как сърцето му спира.

— По-рано тази вечер признах пред себе си нещо, от което се бях крила много дълго. Признах, че макар и доволна, всъщност не съм щастлива. Заключила съм се и дори не се опитвам да постигна щастие. Лека усмивка освети сериозното й изражение. — После си пожелах нещо глупаво и то на висок глас. И това, което мисля, че си пожелах в действителност, е да мога отново да вярвам на инстинктите си.