Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Забавлявам се, Джими, просто се забавлявам — каза Бойл.
— Уесли беше твоето момче, нали?
— Аз знам един, който е моето момче и е по-добре да не го забравя.
— Кой? Ларкин? Хм, не, не мисля, че говориш за Ларкин. А ако не говориш за Ларкин, мисля, че трябва да внимаваш с притежателните местоимения. Нямам нищо против възрастовата класификация, знам, че изглеждам млад за годините си, но съм просто алергичен към местоименията.
— Много хитро, но някой ден ще прекалиш с хитростите и ще е скоро.
— Ако го направя, просто действай и се възползвай възможно най-добре от това, Джими. Ако.
— Проблемът с хората, които се изхвърлят, е, че паметта им е къса. По-добре си спомни кой задуши риърдъновия метал на пазара заради теб.
— Спомням си кой обеща да го направи. Същият, който след това дръпна всеки конец, до който успя да се добере, за да попречи издаването на тази директива, защото реши, че може да се нуждае от риърдънов метал в бъдеще.
— Защото ти похарчи десет хиляди долара, наливайки алкохол в хора, за които се надяваше, че ще попречат на директивата за мораториум върху облигациите!
— Точно така. Това направих. Имах приятели, които имаха облигации на „Тагарт“. И освен това аз също имам приятели във Вашингтон, Джими. Твоите надиграха моите с мораториума, но моите спечелиха за риърдъновия метал — и няма да го забравя. Но какво пък — за мен няма проблем, така се разпределят нещата, само не се опитвай да ме плашиш, Джими. Запази го за кретените.
— Ако не вярваш, че винаги съм се опитвал да направя най-доброто за теб…
— Разбира се, че е така. Най-доброто, което може да се очаква, като се вземе предвид всичко останало. А и ще продължиш да го правиш, докато имам някой, който ти трябва, но нито минута повече. Така че просто исках да ти напомня, че имам собствени приятели във Вашингтон. Приятели, които не се купуват с пари, също като твоите, Джими.
— Какво искаш да кажеш?
— Само това, което си мислиш. Онези, които можеш да купиш, не струват нищо, защото някой винаги може да им предложи повече, така че полето е отворено за всички и всичко е като добрата стара конкуренция. Но ако знаеш нещо, което може да уличи някого, значи си го хванал, няма кой да наддаде повече и можеш да разчиташ на приятелството му. Е, ти имаш приятели, и аз имам. Ти имаш приятели, които аз мога да използвам, и обратното. За мен няма проблем — какво толкова, човек трябва да търгува с нещо. Ако не търгуваме с пари, защото епохата на парите отмина, значи ще търгуваме с хора.
— Накъде биеш?
— Просто ти казвам някои неща, които трябва да запомниш. Вземи Уесли например. Обеща му асистентско място в Бюрото по национално планиране, за да прекараш Риърдън, по времето на Закона за изравняване на възможностите. Имаше връзките да го направиш и те помолих да го сториш, в замяна на правилото „Гарван гарвана око не вади“, за което пък аз имах връзките. Така че Уесли изигра ролята си, а ти се погрижи всичко да е черно на бяло — о, естествено, знам, че имаш писмено доказателство за сделките, които е сключил, за да помогне прокарването на този закон, докато взимаше парите на Риърдън, уж за да се бориш с него, и го държеше настрана. Доста грозни сделки. За господин Мауч ще бъде доста неприятно, ако това стане публично известно. Така че ти спази обещанието си и му извоюва работата, защото си мислеше, че го държиш. Така си и беше. А и той си плати доста богато, нали? Но това не работи вечно. След известно време господин Уесли Мауч може да стане толкова силен, а скандалът — толкова стар, че никой няма да го интересува как е започнал или кого е прецакал. Нищо не трае вечно. Уесли беше човек на Риърдън, после беше твой човек, а утре може да бъде човек на някого другиго.
— Да не намекваш нещо?
— Ами не. Просто те предупреждавам като приятел. Ние сме стари приятели, Джими, и си мисля, че такива трябва и да останем. Мисля, че можем да си бъдем много полезни един на друг, ако не започнеш да си въобразяваш погрешни неща за приятелството. Аз поне вярвам в баланса на силите.
— Ти ли попречи на Мауч да дойде тук тази вечер?
— Може би да, а може би не. Ще те оставя да се притесняваш. Ще е добре за мен, ако съм го направил, и още по-добре, ако не съм.
Черил следваше с поглед Джеймс Тагарт сред тълпата. Лицата, които продължаваха да се скупчват и да се менят около нея изглеждаха толкова приятелски, а гласовете им бяха толкова настойчиво топли, че тя беше сигурна, че в стаята няма никаква злоба. Чудеше се защо някои от тях й говореха за Вашингтон с изпълнен с надежда, поверителен тон, с полуизречения, полунамеци, сякаш търсеха помощта й за нещо тайно, което очакваха да разбира. Тя не знаеше какво да каже, но се усмихваше и отговаряше каквото й хрумне. Не можеше да опозори лика на „госпожа Тагарт“ с каквато и да е проява на страх.