Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Определено е специална. Бих казал също и опасна — каза тихо Аларик.
Конлан не му обърна внимание и тръгна към вратата, най-после прочистил ума си за достатъчно дълго, та да си спомни, че можеше да се свърже с ума на Райли. Но когато се опита, нищо не се получи. Което никак не допринесе за спокойствието му.
Вен го поведе по къс коридор към една от няколкото спални в къщата и бутна вратата, за да я отвори. Конлан можеше да види тялото, сгушено под юргана, неподвижно. Прониза го страх. Той сграбчи ръката на Вен в стоманена хватка, колкото да се спре да не хукне към нея, толкова и за подкрепа.
— Каза ми, че е невредима.
— Спокойно. Изглежда, че тя просто изключи, умствено. Претовари се или нещо подобно. И не е за чудене след това, което направи.
Вен му описа накратко детайлите от битката, включително и участието на Райли в нея. Конлан стоеше там и слушаше как една крехка жена бе изложила живота си на риск заради него и болка прободе гърдите му. Точно в областта на сърцето, което мислеше, че е изгубил. Когато Вен стигна до момента, в който Райли се бе изправила пред Аларик, очите на Конлан заблестяха.
— Това трябва да е било като да му заврат риба меч в задника. „Обикновен човек“ се изправя срещу върховния жрец на Посейдон? По дяволите, тя е смела.
Тогава го побиха тръпки и го обхвана недоволство към самия него.
— Разбира се, аз трябваше да я защитя. И останалите от вас също.
Вен сложи ръка на рамото му.
— Успокой се, брат. Нямаше как да знаем, че вампирите покриват с отрова остриетата си напоследък. Тази рана от меча дори не би те забавила, ако не беше тя.
Отмествайки с усилие поглед от Райли, Конлан погледна брат си.
— А останалите от Седемте? Ранен ли е някой?
— Ела, ще ти покажа, докато Райли поспи малко. Основно порязвания и натъртвания, нищо, с което не биха се сдобили в една хубава игра на тлачтли7 — каза той.
Конлан почти се разсмя. Разчитай на Вен да сравни смъртоносна битка с древна атлантска игра с топка. Е, Ацтеките даваха в жертвоприношение загубилите, когато те я бяха играли, нали така?
Тръгнаха обратно по коридора към стаята, която Вен бе превърнал в зала за игри и гледане на телевизия.
— Денал го фраснаха доста сериозно в главата. За щастие, е почти толкова твърдоглав, колкото си и ти. Но има наистина тежък случай на „Аз провалих господаря си“. Може би ще поискаш да му кажеш две думи.
Конлан стисна челюст.
— Голямо момче съм. Не ме е грижа за мен. Но ти — всички вие — трябва да защитавате Райли заради мен.
Вен остана с отворена уста, след което я затвори рязко.
— Така. Ще ми се да узная как това маце те докара до подобно състояние за… колко?… няколко часа!
Конлан изпусна тежко дъх, докато завиваха край ъгъла.
— Да. Аз също бих искал да узная.
Шестимата воини, излегнали се в стаята, показаха различни степени на внимание, когато Конлан и Вен влязоха. Джъстис, с вечно присъстващия си меч, прибран в ножницата на гърба му, бе облегнат на далечната стена върху плаката на филма „Годзила“. Спря за момент да изучава гледката през единствения прозорец в стаята, отдаде подигравателно чест в посока на Конлан и се обърна да погледне отново навън.
Бастиян и Кристоф водеха битка на масата за хокей в ъгъла. Чукчето, с което удряше шайбата, се губеше в огромната ръка на Бастиян. Те погледнаха към него, но не спряха да удрят жълтия диск напред-назад по масата.
Бренън изключи звука на телевизора и бавно стана от кушетката. Той се вгледа в Конлан, безстрастен, както винаги. Посейдон бе прокълнал воина заради дребно прегрешение, в което беше замесена дъщерята на римски сенатор, лишавайки го от емоциите му.
Само че може би липсата на емоции не беше проклятие, а благословия.
Конлан не бе напълно сигурен. Особено сега, когато умът му продължаваше да се опитва да достигне до Райли, която все още лежеше безучастно.
Алексий наведе глава, нова привичка. След това я вдигна предизвикателно и отърси косата от лицето си.
Ужасяващи белези уловиха блясъка на лампите, като светлината хвърляше сенки върху кривите грапавини по кожата му.
Конлан си спомни как Алексий със своите тъмносини очи и дълга, буйна коса в кафяво и златисто винаги бе принуден да разпъжда жените. Очите му се върнаха на белязаната лява страна на лицето на воина. Дали една жена би била отблъсната от нея, или привлечена от болката, витаеща в очите му?
7
тлачтли — игра на ацтеките, която е комбинация от баскетбол и футбол — Б.пр.