Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
След като погледна за последно с присвити очи Джъстис, Конлан напусна стаята. Запъти се към Райли, която излъчваше сигнали, че съзнанието й се пробужда.
Докато вървеше надолу по коридора, чу Бастиян.
— Вен, каква е работата с тази Райли? Емоционален емпат след толкова много хиляди години? Какво, по дяволите, става?
Конлан тръсна глава, когато почти магнетичен импулс го притегли към стаята й. Ще ми се да знаех.
Глава 12
Аларик изчака, докато не чу стъпките на Конлан да стигат до стаята на Райли, и се обърна към Седемте.
— Трябва да обсъдим тази жена — тази потенциална акнаша — и какво ще правим с нея.
Вен се облегна на добре заредената библиотека.
— Планираш да проведеш тази дискусия зад гърба на брат ми?
Гласът му бе спокоен. Но изражението в очите му не.
— Движиш се опасно близо до предателството, мой човек.
— Той може да не е много благоразумен в момента — отвърна Аларик. — Не действа съвсем рационално, що се отнася до нея. Някой от вас забеляза ли, че не постави под въпрос присъствието на онези вампири?
Джъстис се извърна от прозореца и хвърли язвителен поглед на Аларик.
— Въпреки това по някаква причина, когато аз го споменах, ти ми се нахвърли.
Аларик поклати глава пренебрежително.
— Тук не става въпрос дали Анубиса го е компрометирала, или не. Казах ви, че не е и стоя зад думите си. Обаче действията му, що се отнася до тази жена човек, не са изцяло логични.
От гърлото на Алексий се откъсна звук, подобен на ръмжене.
— Ти, от всички хора, ще му откажеш нещо, което отвлича вниманието му от кошмарите му? От изтезанията, които без съмнение го преследват и денем и нощем?
Аларик се замисли дали Алексий говореше за изтезанията на Конлан, или за своите. Питаше се дали самият Алексий е наясно. Но отхвърли въпроса като неуместен.
— Не му отказвам нищо, особено не и средство за възкачването му като крал. Обаче с всеки час, през който Райзън държи Тризъбеца, Конлан е все по-близо до загубата на трона на Атлантида.
Бастиян тръшна чукчето от играта върху масата, стисна длани в юмруци и огромните мускули по ръцете му изпъкнаха.
— Ще бръкна в гърлото на Райзън и ще извадя бъбреците му. Ще отсека топките му и ще ги използвам за обеци. Лично ще превърна всеки воин от рода Микена в евнух.
Вен извади един от кинжалите си от ножницата му и разгледа внимателно острието.
— Сигурен съм, че ще получиш малко помощ за това, приятелю. И като говорим за вампири, за какво, по дяволите, беше това? Попадали сме на достатъчно от тях по време на патрулиранията си, но винаги сме се старали да не оставяме свидетели. Защо изведнъж ни нападат група кръвопийци? — Той спря, кръвта се отдръпна от лицето му, чертите му се стегнаха, а устните му побеляха — Анубиса. Най-накрая е развалила проклятието, което й пречеше да каже на вампирите за нас, нали?
Вен блъсна кинжала си обратно в ножницата.
— Обречени сме.
Бренън, невъзмутим, както винаги, стоеше напълно неподвижен.
— Но дали вампирите бяха тръгнали за нас, или жената е целта? Терминъс беше този, който водеше глутницата. Той е един от най-доверените генерали и на Барабас. Каква полза би имал той от Райли? Дали разпознава силите й на емпат? — Той събра ръце пред себе си и прибра върховете на пръстите си. — Преследваме Барабас повече от две хиляди години без успех, а хората го избраха в правителството си. Сенатор Барнс. Трябва да признаете, че иронията е възхитителна.
Джъстис заби юмрук в гърба на кушетката.
— Имаш извратено разбиране за възхитително, боецо. За мен всичко това означава, че е по-забележим тези дни. Така по-лесно ще го намеря, ще го хвана и ще отсека грозната физиономия от грозното му прокълнато тяло.
Бренън помръдна глава съвсем леко и прикова погледа си в Аларик, пренебрегвайки Джъстис напълно.
— Независимо от това въпросът остава, Аларик. Все още ли не ти достига енергия, за да потърсиш Тризъбеца?
Аларик затвори очи и пусна сетивата си в търсене сред тъмнината на нощта. Но енергията, която се бе наложило да използва, за да премахне отровата от кръвта на Конлан, бе изчерпала силите му. Не усети нищо — нито дори незначителен резонанс от Тризъбеца. А загубата бе като кървяща рана в душата му.