Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Повредена стока.
Непоправимо деформиран.
Анубиса бе кралицата на лъжите и все пак може би имаше частица истина в това, което му беше повтаряла толкова много пъти.
Аларик продължи.
— Оставени на деликатните ласки на Анубиса, повечето от вас щяха да се пречупят. Конлан се върна при нас непокътнат. По-силен, отколкото бе преди. Не поставяйте под въпрос властта му пред мен отново, лорд Джъстис.
Джъстис сведе глава. Или в знак на съгласие, или изчакваше да дойде по-подходящ момент, за да отправи своето предизвикателство. Конлан реши да се тревожи за това друг път.
Аларик почти небрежно махна с ръка и енергийната топка, която все още светеше в ръката на Кристоф премигна и изгасна. Воинът дръпна ръка към устата си и изсъска.
— Не си играй със силата пред мен, малко момченце — каза му Аларик. — Отхвърляш ограниченията на Храма.
Кристоф, който вече не беше момче от над два века, пристъпи към Аларик. Негодуванието очертаваше всеки инч от опънатите изпъкнали мускули по врата и гърлото му.
— Силата на Посейдон не е достъпна само за тези от вас, които позволиха на Храма да ви отреже топките, жрецо. Способността да призоваваме водата и другите елементи е на разположение на тези от нас, които имат смелостта да я използват.
Очите на Аларик блеснаха толкова ярко, сякаш пронизващ зелен прожектор освети лицето на Кристоф.
— Не мисля, че искаш да водиш дискусия относно нечии топки с някого, който се е сблъскал с Ритуала на забвението и е оживял. В моя храм няма евнуси, малко момченце.
Кристоф не отстъпи.
— Е, ритуалът, с който те приемат като воин на Посейдон, също не е празничен пикник. Може би трябва да запомниш това, старче?
Конлан пристъпи между двамата, въпреки че Кристоф беше показал достатъчно разум да отстъпи назад.
— Достатъчно. Трябва да се съсредоточим върху Тризъбеца, както непрекъснато ми напомняш, Аларик. А не да разчистваме стари сметки — или да подхващаме нови — точно тук пред масата за хокей. — Той се обърна към Кристоф. — И не всички елементи, Кристоф. Знаеш, че огънят е забранен за Воините на Посейдон — за всички атланти.
Бастиян удари хокейната шайба и я вкара в целта с прецизно движение.
— М-да, никой не би бил толкова глупав, че да си играе с огъня, прин… ъ, Конлан. Ние сме добри момчета. Защо вие с Аларик не си починете, така че утре сутрин да станем рано? Имаме да сритваме няколко микенски задника.
Аларик кимна.
— Признавам, че се нуждая от почивка, след като извърших две лечения. За да разсея тази отрова, ми бяха необходими повече усилия.
Конлан чак сега забеляза, че лицето на Аларик бе почти сиво и изруга под нос. Един владетел би трябвало да е осведомен за здравето и нуждите на всичките си подчинени. Дори и на най-силните.
Аха, не струвам като владетел. В това няма спор.
— Почини си — нареди той. — Аз ще съм с Райли. Вен, организирай смените за наблюдение. Можеш…
Вен завъртя очи.
— Зная какво да правя, Конлан. Това не ми е първият работен ден.
Конлан наклони глава и се върна към официалния тон, за да наблегне върху желанията си.
— Прехвърлям задачата на Отмъщението на краля. Всички вие — спомнете си ранното си обучение и защитете емоциите си. — Нямаше друг начин да го каже освен направо. — Райли е акнаша.
Чу ги как поемат дъх, видя очите на Аларик да се присвиват и зачака.
Бренън проговори за пръв път, откакто Конлан влезе в стаята.
— Това обяснява реакцията й след битката. Ако се нуждае от някого, който да я пази, може би аз ще съм най-уместният избор, след като нямам емоции, с които да обърквам сетивата й — каза той с тихия си глас.
— Поне веднъж да има полза от моето проклятие.
Конлан присви очи, търсейки знак за горчивина по лицето на воина, но там се четеше само търпеливото спокойствие, с което Бренън винаги гледаше на света. Кълбо гняв се зароди у него само при идеята Бренън — или който и да е друг мъж — да прекара някакво време с Райли.
Добре тогава. Трябва да се стегна, дявол го взел.
— Благодаря ти, Бренън. Ще обсъдим плановете си на сутринта, но оценявам предложението ти — каза той, свеждайки глава към безчувствения си воин.
После се обърна към Вен.
— Нуждая се от малко почивка, за да завърши лечението. Дай ми време до зазоряване, освен ако няма нови проблеми.