Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Джейк усети как стомахът му го присвива болезнено.

— Ако тези зверове не са гракили, какво са тогава?

Отговорът долетя зад гърба му.

— Наричаме ги харпии. — Джейк се обърна и видя Нефертити, а редом до нея — Кейди. — Преди векове едно от поробените от нас племена ги нарекло с това име. Според тях крилатите зверове съответствали на легендите от родната им земя за противни крилати създания, които били наполовина хора, наполовина птици.

Джейк кимна. Името му бе добре познато. Според гръцката митология харпиите били крилати жени с орлови нокти, родени от съюза на морския бог Тавмант и океанидата Електра. Нищо чудно, че някое от Изгубените племена бе нарекло така тези крилати чудовища.

— Те живеят във Великия вятър — продължи Нефертити. — Строят гнездата си във вътрешността на бурята. Рядко срещаме техни ята толкова далеч от Великия вятър.

— А какъв е този Велик вятър, за който говорите? — попита Джейк.

Нефертити го изгледа, сякаш пред нея бе застанало някое глупаво дете, сетне въздъхна. Посочи хоризонта към маранята, която замъгляваше мястото, на което си даваха среща земята и хоризонта.

— Виждаш ли онази пясъчна буря? Тя е обкръжила земите на Дешрет. Никой не може да премине през нея, тъй като пясъчният вихър ще свали и последното парченце плът от костите му. Вие петимата сте първите, успели да я преминат от столетия насам.

— Ама че късмет! — промърмори Пиндор.

Следователно бурята е някаква бариера, помисли си Джейк.

Представи си вулканичния скален пръстен, който заобикаляше долината на Калипсос и защитното поле, генерирано от храма на Кукулкан. Дали пък тази несекваща буря не бе своеобразно защитно поле? Бариера, която да защитава домовете на египтяните? Но ако беше така, откъде идваше енергията, необходима за поддържането й, както и за осигуряването на възможността всички да говорят на общия език?

Нефертити продължи:

— В земите, над които бушува Великият вятър, лежат руините на родния ни дом, на величествения град на име Анкх Тави. Мощта на вятъра ни е прогонила по тези земи преди шест поколения. Нашите жреци пазят жив спомена в Храма на времето. Картини, дърворезби, скулптури… частици от Анкх Тави, спасени преди да се разбушува Вятърът. Ще ги пазим за вечни времена.

Явно това бе някакъв музей.

На Джейк му се прииска да надникне в него.

Намеси се Марика:

— Можеш ли да ни кажеш какво се е случило? Как е бил унищожен Анкх Тави?

Гласът на Нефертити се изпълни с гняв.

— При нас дошли чужденци, странни на вид хора. Те събудили спящия Сфинкс. Той се разгневил, призовал Великия вятър и ни прогонил от домовете ни. — Очите й проблеснаха, топлината в тях изчезна. — Това били пришълци от Калипсос.