Опасна дарба или поредният Фауст

— Според вас Кристиан някакъв пристъп ли получи? — попита Бел, докато седяха край обърнатата маса. Никой нямаше намерение да почисти. Просто щяха да си тръгнат, а когато се върнат отново, всичко щеше да е оправено. Може би щяха да се намесят домашни прислужници, роботи, елфи или роби — честно казано, никой не се бе замислял.

— Просто избухна — рече Виктория.

— Винаги най-тихите са най-опасни — обади се Валентин. — Най-кротките, с по три черни колана.

— Трябва да видиш дали е добре — намеси се Бисе.

Поседяха още малко така, наблюдавайки конфитюра от ягоди, който се стичаше от палачинките и разсипаната солница. Накрая Виктория стана.

— Нямам излишно време, за да го губя с нещастници, които не могат да се владеят. Трябва да се упражня за дебата и да измисля как да се спася от физическото.

— Аз пък работя върху едно стихотворение — рече Валентин, — тъй че скандалът може да ми влезе в работа.

— Ще се прибера в стаята си да потърся отвара, която да заличи това тук — Бел посочи едно червено петънце върху рамото си.

— Не ти трябва специална отвара — каза Виктория, — а обикновен крем против пъпки.

— Не искам Томас да го види… — рече Бел. — Трябва да науча всичко за Люси. Как може да я харесва повече от мен?

— Бел, никой не е в състояние да забележи такава точица — прекъсна я Бисе с възможно най-майчински тон. — А и не можеш да шпионираш Люси.

— Не да шпионирам, сестричке. Да я проуча. Освен това тя сигурно вече пуска слухове.

— Детинщини, като например: „Тя мирише!“ — подразни я Валентин.

— Много мило, Валентин.

— Онова момиче — Шарлот, определено ме харесва. Сигурно трябва да й обърна малко внимание. Може да се окаже полезна.

— Е, нашата мис Превзетост може да е над тези неща, обаче аз възнамерявам да шпионирам Люси — рече Виктория. — Да разбера какво е намислила за кампанията за ученическия съвет.

Всички кимнаха. Чакаха ги важни задачи. Всеки от тях искаше толкова много. Мадам Вилрой се грижеше да не забравят целите си, казваше им какво могат да получат, ако направят това или онова. Беше наоколо, когато имаха нужда от нея, но по принцип къщата беше нещо като клуб, като остров, където те сами определяха правилата. Разчитаха на собствените си амбиции, за да вървят напред. Виктория, Бел и Валентин се обърнаха към Бисе, за да чуят и нея. Тя ги изгледа на свой ред, не разбирайки какво очакват.