Скритият оазис

Щеше да каже „обичаха Алекс“, но спря и очите й се напълниха със сълзи. Халифа извади кърпичка от бюрото и й я подаде.

— Извинете — смутено промърмори тя.

— Моля ви, госпожице Ханън, не е нужно да се извинявате. Самият аз загубих брат си преди години. Знам какво е. Не се притеснявайте.

Търпеливо изчака Фрея да се съвземе, после поднови въпросите си, задаваше ги бавно и внимателно. Чувала ли е сестра й да е имала някакви неприятности? Видяла ли е признаци, че някой е нахлувал в дома на сестра й? Забелязала ли е подозрителни лица около дома? Може ли да си представи причината някой да иска да нарани сестра й?

Разглеждаше въпроса от всички страни, мъчеше се да изясни всеки възможен сценарий и всеки мотив. В края на четирите часа пролича колко малко знае Фрея за собствената си сестра. А и колко неубедителни изглеждат подозренията й, когато на тях се погледне обективно и безпристрастно. Изглеждаше, че всичко — белегът на рамото на Алекс, ужасът, който изпитваше от инжекции, липсата на прощално писмо, съображението, че не е изглеждала като човек, който може да посегне на живота си — можеше да намери рационално обяснение, точно както твърдеше доктор Рашид в кабинета си преди това.

Вече почти отчаяна, Фрея спомена и за Махмуд Гаруб, който я беше качил на магарешката каручка, как й се беше хилил и как бе докоснал крака й, обясни, че са й казали да няма нищо общо с него.

— Може би той е замесен по някакъв начин — предположи тя в опит да намери нещо друго, за което да се хване.

Халифа обаче направи справка в участъка и това доведе до отпадане и на това подозрение.

— Полицията познава добре този Гаруб — съобщи той на Фрея. — Известен е, хм… с любопитството си.

— Искате да кажете, че е воайор?

— Да. Нечистоплътен, но безобиден според колегите ми. В никакъв случай не може да е убиец.

Запали поредната цигара и добави:

— В неговия случай агресивната е жена му. Най-вече по отношение на него.

Накрая всичко се сведе до въпроса как Алекс си е поставила инжекцията — или възможно ли е човек с парализирана лява ръка да забоде игла в дясната. Това беше най-озадачаващият момент и причината разговорът да се проточи толкова. А после доктор Рашид, който се бе върнал в болницата, се обади по телефона и разговаря с Халифа. Свързал се с колеги невролози, обясни Рашид, от Обединеното кралство и Съединените щати, които имали далеч по-голям опит в тази област от него, и те му съобщили — противно на това, което вече бил казал на Фрея, — че имало случаи с пациенти, страдащи от Малбург, при които се срещали внезапни ремисии. Един от тях даже по злокобен начин приличал на случая с Алекс. Преди три години някакъв швед загубил моторните функции на четирите си крайника, но една сутрин установил, че може отново да си служи с дясната ръка — възможност, която използвал, за да извади пистолет от нощното шкафче и да си пръсне мозъка.