Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Жалко, че татко не доживя да ме види в колежа „Бедфорд“ към Лондонския университет. Дъщеря му студентка! Уайтчапъл не бе чувал за такова чудо. Но един германски аероплан сложи край на всички въжделения на баща ми и за капак осакати мама. Тя все пак бе донемайкъде щастлива да напомня на всичките си приятелки, че съм сред първите жени в Ист Енд, приети в университет.
След като влязох в „Бедфорд“, започнах да си търся квартира някъде наблизо: бях решена да проявя известна степен на независимост. Мама, която така и не прежали баща ми, отиде да живее в предградията, в Ромфорд, при леля Хариет. Недоумяваше защо държа толкова да живея в Лондон, но накрая се примири и само настоя квартирата да бъдела одобрена от ректората. Натърти, че съм можела да живея под един покрив само с момиче, което татко би сметнал за „приемливо“. Постоянно негодуваше срещу разпасаността, излязла на мода след избухването на войната.
Поддържах връзка с доста от съученичките, с които се бях сприятелила в „Сейнт Пол“, но познавах само една, която вероятно имаше в Лондон достатъчно широко жилище, че да прибере и мен, и си казах, че тя вероятно е единствената ми надежда, ако не искам да прекарам остатъка от живота си във влака между Ромфорд и Риджънтс Парк. На другия ден пратих писмо на Дафни Харкорт-Браун.
В отговор тя ме покани на чай в малкото си жилище в Челси. Когато я видях, бях изненадана, че сега съм малко по-висока от нея, но че и тя като мен е отслабнала. Дафни не само ме посрещна с отворени обятия, но и за мое изумление се зарадва много при мисълта, че бих могла да се нанеса в една от свободните и стаи. Настоях да плащам наем от пет шилинга на седмица и донякъде плахо я поканих на чай у мама в Ромфорд. На Дафни и се стори забавно, че следващия вторник ще ходи с мен чак в Есекс.
Целия следобед мама и леля почти не гъкнаха. Не им се случваше често от тях да очакват мнение по въпроси от рода на балове, където младите момичета си търсят жених, ловджийски хрътки, поло и позорната липса на обноски, каквато напоследък проявяват гвардейците, така че Дафни премина в монолог. Леля Хариет ни донесе още от топлите кифлички, а аз не се изненадах, че щастлива, мама кима одобрително.
Всъщност единственият притеснителен момент през целия следобед бе, когато Дафни отнесе подноса в кухнята - нещо, което, подозирам, дотогава е правила рядко, - и видя дипломата ми от училище, закачена на вратата на килера. Мама се усмихна и за мое унижение зачете на глас:
- „Госпожица Салмън проявява изключителна работоспособност, която, съчетана с търсещ, интуитивен ум, и предвещава добро бъдеще в колежа „Бедфорд“. Подпис: госпожица Потър, директорка.“
- Мама със сигурност не показва никъде дипломата ми - беше единственото, което Дафни отбеляза по въпроса.
След като се преселих в Челси Терас, животът и на двете бързо навлезе в строго определено русло. Дафни обикаляше увеселенията и приемите, докато аз - в малко по-забързано темпо - ходех от лекция на лекция, така че пътищата ни рядко се пресичаха.
Въпреки опасенията ми се оказа, че е много приятно да живееш под един покрив с Дафни. Макар почти да не се вълнуваше от следването ми - Дафни посвещаваше силите си главно на това да преследва лисици и офицери от гвардията, - тя проявяваше здрав разум за всичко на тоя свят, да не говорим пък, че постоянно поддържаше връзка с доста младежи за женене, които сякаш на безкрайна върволица посещаваха Челси Терас номер деветдесет и седем.
Дафни посрещаше всички с еднакво презрение и сподели с мен, че е обичала истински само един мъж, който още бил на Западния фронт - виж, дори пред мен не спомена как се казва той.
Ако успеех да се откъсна за малко от учебниците, тя винаги намираше отнякъде свободен млад офицер, който да ме заведе я на концерт, я на представление, я на танци в гарнизона. Нито веднъж не се поинтересува какво уча в университета, затова пък честичко ме подпитваше за Ист Енд и слушаше захласната разказите ми за Чарли Тръмпър и неговата сергия.
Сигурно щяхме да продължаваме така до Второ пришествие, ако не бях разлистила брой на „Кензингтън Нюс“, вестник, който Дафни купуваше, за да види какво дават в близкото кино.
Докато една петъчна вечер го преглеждах, погледът ми падна на обява. Прочетох я няколко пъти, за да съм сигурна, че магазинът наистина се намира, където си мислех, сгънах вестника и излязох, за да проверя на място. Тръгнах надолу по Челси Терас и видях на витрината на местната зарзаватчийница табела „Продава се. За справки търсете Джон Д. Уд, Маунт Стрийт, Западен Лондон 1.“