Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Някой трябва да направи снимките — напомни му Брандън, изричайки мислите си на глас. Липсваше му най-елементарна тактичност. Имаше навика да казва каквото му е на ума.
— Добре съм — рече тя. — Мога да го направя.
— Не ми изглеждаш добре — възрази Уолт.
— Свиквай — каза Брандън, като се опитваше да звучи съчувствено, но излезе грубо.
Сълзите й нараниха Уолт най-силно. Беше забравил какво потресаващо въздействие може да има един труп върху несвикналите с подобна гледка.
Тя се залови за работа, като насочи вниманието си към съдържанието на фотографската си чанта, сменяйки лещи и проверявайки филтри. Ръцете й трепереха толкова силно, че изпусна една леща. Припряно я вдигна, дъхна върху нея, така че стъклото се замъгли, и я огледа, но направи всичко това с пресилените движения на човек, който знае, че го наблюдават.
Уолт чу как се затвори вратата на кола и се обърна в тази посока. Усети как косъмчетата по ръцете му настръхват, когато една масивна фигура застана на края на асфалта. Зад мъжа една шерифска патрулка се бе присъединила към аварийната лента и сега властният силует придобиваше смисъл. Уолт вдигна ръка към сержант Лу Болд. Чувстваше едновременно въодушевление и ужас. Учителят бе дошъл да разгледа недовършения му научен проект.
Разкъсван между желанието да утеши Фиона и да приветства сержанта, Уолт тръгна към магистралата. Болд се спусна по насипа. Беше широкоплещест, някъде към края на четирийсетте, а посивяващата му къса прическа датираше от 50-те години на миналия век. Главата му изглеждаше твърде голяма — впечатление, което се усилваше от късия му врат. На този врат бяха окачени очила за четене, които подскачаха по червена вратовръзка и снежнобяла риза, върху която имаше кафяво спортно сако, разнищено по ръкавите. Когато мъжът се приближи до Уолт, бледосивите му очи се изпълниха с топлота. Заприлича му на хъски или на вълк. Те си стиснаха здраво ръцете като отдавна изгубени приятели. Болд се извисяваше над Уолт. Гласът му бе дълбок, но изненадващо мек за такъв едър мъж.
— Надявам се, че не се натрапвам.
Уолт си помисли колко по-впечатляващ бе този мъж на живо, в сравнение с образа му на монитора.
— Нищо подобно — каза той.
И двамата знаеха, че лъже.
— Никога не съм бил от хората, които си седят в мотелските стаи.
— Чувството ми е познато.
— Може ли? — попита Болд, като кимна към местопрестъплението.
Уолт го покани с жест и погледна към Фиона, като се чудеше как се справя тя. Чудеше се дали ще му покаже с поглед или знак, че наистина е същата жена, която охотно и жадно му се бе отдала само преди няколко дни. Но тя продължаваше да се държи професионално, забила поглед в апарата си — или може би още бе твърде зашеметена от гледката на трупа, за да вдигне очи.
Болд изслуша разясненията и после тихо, едва ли не почтително, се приближи до тялото. Не коментира аматьорската работа по заграждението. Не размени реплики с Фиона или Брандън. Вместо това се огледа наоколо, изследва земята също както бе сторил Уолт, обръщайки внимание на преплетените клонки и бодливи храсти, които скриваха отчасти тялото.
— Не ми позволявайте да ви се пречкам — каза той накрая.
— Щастлив съм, че сте тук — излъга Уолт. Искаше му се да бе останал още няколко минути насаме с тялото, преди пристигането на Болд.
Болд пристъпи по-наблизо, движейки се бавно и внимателно.
— Мразя случаите на открито — каза той. — На мен ми дай някое хубаво малко апартаментче.
— Има много променливи фактори — рече Уолт.
— Твърде много.
Предпазливостта на мъжа впечатли Уолт. Вниманието, с което правеше всяка стъпка. Подробното оглеждане на околния терен.
Брандън улови погледа на Уолт и повдигна вежди, също впечатлен.
— Койоти? — попита Болд.
— Семейство лисици и едно едро куче — отвърна Уолт.
— Онзи ястреб участвал ли е? — заинтересува се Болд.
Това дойде като изненада за Уолт и лицето му поруменя. Болд посочи към топка сплъстени червеникави пера, оцапани с кръв, на десетина метра на юг, в края на една купчина от свлекли се камъни.
— Червеноопашат мишелов — каза Уолт, познавайки моментално птицата. — Изглежда е умрял скоро. Прав сте.
Нареди на Брандън да прибере в плик мъртвата птица. Заместникът му не изглеждаше никак въодушевен.