Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Коспожо, дали ас касал некога туми на потикрафка са фаши уфлечения, са та се потикрафате сас мене? Топрата сапрука ште помокне на мъша си, бес та се потикрафа сас неко, както брафите фие…
По описанието на стария банкер Люсиен бе познал Естер. Ядосан и без това, че се бе издал с усмивката си, той се възползува от общия разговор по време на кафето, за да изчезне.
— Какво стана с господин дьо Рюбампре? — запита баронеса дьо Нюсенжан.
— Той е верен на девиза: „Quid me continebit“ — отговори Растиняк.
— Което ще рече: „Кой може да ме задържи?“ или: „На никого не се подчинявам“ — както искате — добави дьо Марсе.
— Точно когато господин баронът говореше за своята непозната, Люсиен се поусмихна, което ме кара да смятам, че я познава — каза Орас Бианшон, без да знае каква опасност се крие в тази забележка.
„Топре!“ — каза си „рисът“.
Като всеки безнадеждно болен човек, и той приемаше всичко, което можеше да му даде надежда, затова си внуши, че трябва да нареди да следят Люсиен, но не Лушар, най-опитния търговски агент в Париж, към когото се бе обърнал преди петнадесет дни, а други хора.
Бездна пред щастието на Естер
Преди да отиде при Естер, Люсиен трябваше да се отбие в двореца Гранлийо и да прекара там двата часа, които превръщаха госпожица Клотилд-Фредерик дьо Гранлийо в най-щастливото момиче на квартал Сен-Жермен. Предпазливостта, характеризираща поведението на този млад кариерист, му подсказа да уведоми веднага Карлос Ерера какво впечатление е направила усмивката му, когато барон дьо Нюсенжан бе обрисувал портрета на Естер. Впрочем любовта на барона към Естер и намерението му да намеси и полицията в търсенето на неговата непозната бяха достатъчно важни обстоятелства, така че трябваше да се съобщят на човека, който бе потърсил под расото убежището, намирано някога от престъпниците в църквата. А от улица Сен-Лазар, където по това време живееше банкерът, до улица Сен-Доминик, където се намираше дворецът Гранлийо, пътят на Люсиен минаваше покрай неговия дом на кея Малаке. Той завари страшния си приятел да „пуши молитвеника си“, тоест лулата си преди лягане. Този човек, който се проявяваше по-скоро като особняк, отколкото като чужденец, се бе отказал от испанските пури, понеже ги намираше за много слаби.
— Работата става сериозна — забеляза той, когато Люсиен му разказа всичко. — Щом баронът е прибягнал до Лушар, за да търси малката, той ще се досети да пусне някого по петите ти и всичко ще се разбере. Няма да имам много време тази нощ и утре сутринта, за да подготвя картите, с които ще играя срещу тоя барон, за да му докажа преди всичко безсилието на полицията. А когато нашият „рис“ загуби всякаква надежда да намери своята овчица, заемам се да му я продам на цената, която той ще даде за нея.
— Да продадеш Естер? — викна Люсиен, у когото първата реакция бе винаги прекрасна.
— Ти, значи, си забравил в какво положение сме! — възкликна Карлос Ерера.
Люсиен наведе глава.
— Парите ни се свършиха — продължи испанецът, — а имаме дългове за шестдесет хиляди франка! Ако искаш да се ожениш за Клотилд дьо Гранлийо, трябва да купиш земя за един милион, та да осигуриш имот на тази грозотия. Е, точно Естер ще стане дивечът, след който ще накарам този рис да тича така, че да смъкна от него милиона. Остави на мене тази работа…
— Естер никога няма да се съгласи.
— Остави на мене тази работа.
— Тя ще умре от мъка.
— Това пък е работа на погребалното бюро. Е, и какво после?… — възкликна този жесток човек, прекъсвайки както обикновено лиричните жалби на Люсиен. Той помълча, после запита: — Колко генерали са умрели в разцвета на младостта си заради император Наполеон? Жени винаги се намират! През 1821 година никоя не можеше според теб да се сравнява с Корали, а все пак се намери една Естер. След нея ще дойде… знаеш ли коя ще дойде?… Жената, която още не познаваш! От всички жени тя ще е най-красивата и ти ще я потърсиш в онази столица, където зетят на херцог дьо Гранлийо ще стане пълномощен министър и ще представлява френския крал… Освен това я ми кажи, господин хлапако, дали Естер наистина ще умре от това? Искам да кажа, съпругът на госпожица дьо Гранлийо не може ли да си запази Естер? Остави аз да се грижа за тази работа, няма защо ти да мислиш за всичко: аз ще се оправя. Само че ще се лишиш от Естер за седмица-две и по-малко ще ходиш на улица Тетбу. Хайде, върви погугукай върху спасителната си сламчица и играй добре ролята си, пусни незабелязано на Клотилд пламенното послание, моето й написа тази сутрин, и гледай да ми донесеш и от нея едно по-топличко писъмце! Това момиче намира удовлетворение заради онова, от което е лишена, в писането; това ми харесва. Естер ще бъде тъжничка, кажи й да не роптае. Става въпрос да си подготвим ливрея от добродетели, дрехи от почтеност — прикритието, зад което големите на деня скриват безчестията си… Става въпрос за теб — моето красиво второ „аз“, — върху което никога не трябва да пада съмнение. Случаят ни оказа по-добра помощ, отколкото моят ум, който от два месеца нямаше на какво да се опре.