Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Иска ли ти се да знаеш? Любимата ми. Подарък от баща ми за завършването на колежа.
– Е, коя е?
– Ако дойдеш някой път до Провидънс, ще ти я покажа. Ей Джей я погледна. Това можеше да бъде опит за флирт, само че тя дори не бе вдигнала поглед от бележките, които си водеше, когато го каза. И все пак...
– Брет Брюър ми се стори много приятен човек – каза той.
– Какво?
– Когато ми се обади да каже, че си пострадала и няма да можеш да дойдеш – обясни Ей Джей.
– Да, вярно.
– Стори ми се, че звучи като Бил от "Истинска кръв". Амелия се разсмя.
– Виж се само колко естествено се позоваваш на сериала. Ще му го кажа следващия път, когато се видим.
– Кога е сватбата впрочем? Или вече мина?
Тя го погледна.
– Всъщност... я отменихме.
– Съжалявам – каза Ей Джей.
– Случи се отдавна. По Коледа.
– Реших, че... Понеже той се обади...
– Беше се отбил у дома тогава. Обикновено оставам приятелка с бившите си – каза Амелия. – Такава съм си.
Ей Джей осъзнаваше, че прекалява, но не се сдържа.
– Какво стана?
– Брет е страхотен, но тъжната истина е, че нямаме нищо общо.
– Ако хората споделят едни и същи емоции, това също важи.
Телефонът на Амелия звънна.
– Майка ми – каза тя. – Трябва да вдигна. Ще се видим след няколко месеца, нали?
Ей Джей кимна. Скайпът се изключи и статусът на Амелия се промени на "отсъстващ".
Той влезе в Гугъл и написа "семейни забавления в района на Провидънс, Роуд Айлънд". Нямаше много конкретни резултати: детски музей, музей на куклите, фар и други неща, които по-лесно би могъл да намери и прави в Бостън. Спря се на Зелената животинска топиари градина в Портсмут. Пишеше, че е специална градина, пълна с оформени като животни храсти и дървета. С Мая бяха чели преди време книжка за изкуството на зелените скулптури и за оживели животинки от един такъв парк и тя изглеждаше доста заинтересувана от темата. Освен това щеше да е добре за тях да излязат от острова, нали? Щеше да заведе Мая да види "животните", после щяха да прескочат до Провидънс, за да видят една болна приятелка.
– Мая – каза същата вечер, докато ядяха, – искаш ли да видиш дърво, превърнато в гигантски слон?
Тя го стрелна с поглед.
– Гласът ти е смешен.
– Интересно е, Мая. Помниш ли книжката, която четохме за храстите, превърнати в животни?
– Имаш предвид, когато бях малка?
– Точно така. Открих едно място с животинска топиари градина. И без това трябва да отида до Провидънс, за да видя една болна приятелка, и си помислих, че ще бъде интересно да видим градината, докато сме там.
Донесе лаптопа си и ѝ показа сайта с топиари животните.
– Добре – каза тя сериозно. – Искам да ги видя.
После му посочи, че на сайта пише, че градината е в Портсмут, не в Провидънс.
– Портсмут и Провидънс са много близо – отвърна Ей Джей. – Роуд Айлънд е най-малкият щат в страната.
Оказа се обаче, че Портсмут и Провидънс не са чак толкова близо. Въпреки че имаше автобус, най-лесният начин да стигнат дотам бе с кола, а Ей Джей нямаше шофьорска книжка. Обади се на Ламбиаз и го помоли да дойде с тях.
– Детето наистина ли си пада по топиарите? – попита Ламбиаз.
– Направо е луда по тях – отвърна Ей Джей.
– Струва ми се странно за едно хлапе, само това ще кажа.
– Тя е странно дете.
– Но дали средата на зимата е най-подходящото време за разглеждане на градина?
– Почти пролет е. Освен това Мая се е запалила по топиарите сега. Кой знае какво ще харесва през лятото.
– Децата бързо менят вкусовете си, вярно е – кимна Ламбиаз.
– Виж, не е нужно да идваш.
– О, ще дойда. Кой не иска да види гигантски зелен слон? Работата е там обаче, че понякога хората ти казват, че са тръгнали на едно пътуване, а се оказва съвсем друго, разбираш ли какво имам предвид? Просто искам да знам какъв вид пътуване е това? Ще ходим да гледаме топиари или нещо друго? Може би някоя твоя специална приятелка?
Ей Джей си пое дълбоко въздух.
– Мина ми през ума, че можем да се отбием да видим Амелия, да.
На следващия ден прати есемес на Амелия. "Забравих да спомена, че с Мая ще бъдем в Роуд Айлънд следващия уикенд. Вместо да ми изпращаш копията за четене, мога да се отбия да ги взема."
Амелия: "Не са в мен. Ще ти ги пратят от Ню Йорк."
Толкова за съвършено замисления план, помисли си Ей Джей.
Няколко минути по-късно Амелия му прати друг есемес. "Какво ще правите в Роуд Айлънд?"
Ей Джей: "Ще отидем до топиари градината в Портсмут. Мая обича топиари!". След като прати есемеса, сърцето му се смрази от тази възклицателна.