Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Допълнителните резервоари тревожат ченгетата и армията — обясни той. — Не искам да давам подкуп без нужда.
Блуи не пилееше парите на Кат и той му беше благодарен за това. Вече бяха изхарчили доста.
Излетяха сутринта и се отправиха към морето.
— Ще заобиколим и ще приближим Санта Марта от запад, за да изглеждаме послушни. По права линия са по-малко от сто мили, а ние ще добавим още петдесетина.
Видяха високата планина Сиера Невада де Санта Марта, преди облаците да я скрият. Кат си спомни изгледът откъм морето, когато за първи път беше вкарал „Катбърд“ в колумбийски води. Питаше се какъв ли би бил животът сега, ако беше продължил към Панама.
Летището в Санта Марта беше една дълга асфалтирана ивица и Кат, който седеше на лявата седалка по настояване на Блуи, слушаше инструкциите за кацане, които австралиецът му четеше. Приземяваше този самолет за първи път. Когато колелата докоснаха пистата, Блуи бутна лоста за газта и прибра клапите в положение за излитане.
— Направи един кръг — усмихна се той, — Да видим как действаш в рискови ситуации.
Духаше силен страничен вятър и Кат трябваше да се поизпоти, докато свикне с него, а също и с необичайните уреди за управление. Извърши дванадесетина тренировъчни кацания, включително и две излитания и кацания от къса писта. Постепенно свикна със самолета — по-тежък, по-бърз и сложен от леките учебни самолети, които беше карал досега.
— За мен ти си издържал изпита за този самолет — каза Блуи, когато най-после разреши на Кат да се приземи. — Ако все още имах удостоверение, бих подписал летателната ти книжка.
Един полицай прегледа нехайно документите им и ги пропусна през бариерата в малък терминал. Когато се качиха в таксито, Блуи каза:
— Мисля да отседнем в „Ел Родадеро“, плажната зона. В града няма кой знае какво.
Проведе кратък разговор с шофьора на испански. Скоро спряха пред група ниски сгради, които заобикаляха плажа и приличаха на съвременен хотел. Промяната се хареса на Кат. Беше започнал да мисли, че в Колумбия имаше само занемарени хотели като „Екселсиор“ и бараки на контрабандисти. Регистрира се на гишето с паспорта на Елис. Не след дълго се намираха в удобен апартамент с две спални и дори с климатична инсталация.
— Искам да поспя, преди да слезем в града — прозя се Блуи.
— Аз ще проверя дали долу в магазинчето имат бански — каза Кат, като гледаше към синьото Карибско море. Не се беше къпал тази сутрин и се чувстваше мръсен. Преоблече се и излезе в някакъв двор с басейн и бар от тръстика. Всичко това, макар и нормално, изглеждаше странно след последните два дни. Излезе на плажа, пусна кърпата и затича към водата. Беше чудесно. Навлезе на стотина метра в морето и започна да плува насам-натам покрай плажа около половин час. Приятно му беше да се раздвижи.
Когато излезе на брега, се просна на пясъка и си поръча една пиня колада. Изпи сладката ледена напитка с ром за рекордно късо време и се опъна върху кърпата. Почувства се почти като във ваканция. По-надолу деца строяха пясъчна крепост, а майките им разговаряха под голям чадър. Една привлекателна жена с къса черна коса излезе от морето и седна на около двадесет и пет метра от него. Беше жива и атлетична и Кат реши, че е към тридесетте. Жената се избърса, а след това седна и започна да нанася лосион по раменете си. Изведнъж Кат изпита желание да я заговори, но се въздържа. Дали тя говореше английски? Пък и откога не беше заговарял жена? Той и Кейти се бяха оженили веднага след завършването на колежа и Кат никога не е имал нужда от друга жена. Внезапният му порив беше силен и доста го изненада. Това не беше ли някакъв признак на съвземане? Не! Нищо не би могло да се заличи, докато не намери Джинкс, сигурен беше в това.
Задряма и когато се събуди, тя си беше отишла. Почувства облекчение. Стана, изчисти пясъка от себе си и отиде на бара. Чернокосата седеше на една маса. Кат си поръча сандвич и една бира и се опита да не мисли за нея.
Появи се и Блуи, който си поръча сандвич. Изглеждаше освежен.
— Много готина женска — каза той, като посочи жената.
— Така ли изразявате одобрение в Австралия? — засмя се Кат.
— Точно така, приятел. Винаги съм намирал латиноамериканките за много готини, а ти забравяш къде съм бил през последните две години.
— Вярно. Действай, ако си в настроение.
— Не съм неин тип — каза печално Блуи. — След толкова житейски опит зная кои са жените, които ми се навиват, а тя не е от тях. Пък и аз не съм сигурен, че тя е мой тип. Прекалено е изискана.