Бялата стока

— Все още не сме сигурни — каза той. — Тя ли е?

Кат се загледа отново в момичето. То обърна глава и светлината от видеоекрана очерта тялото й. Косата й беше руса и доста къса, но тя би могла да е боядисана и отрязана. Фигурата й го изненада. Раменете и гърдите й му изглеждаха толкова познати, подлудяващо познати, макар че беше наклепана с дебел слой червило и доста обилен грим. Можеше и да е маска.

— Не съм сигурен. Оттук не виждам добре, трябва да се приближим.

— Не сега, да изчакаме — каза Каменното лице.

Седяха на масата още няколко минути, докато половият акт продължаваше. Блуи се преструваше, че го вълнуват други неща в стаята, докато интересът на Каменното лице беше неподправен. Очите на Кат бяха приковани в момичето. Искаше му се тя да го види, да го познае. Сякаш в отговор тя обърна глава — стори му се, че гледа право към него. Изведнъж се усмихна и Блуи отново трябваше да задържи Кат.

Това е Джинкс. Вече беше сигурен и страдаше до смърт, че я вижда на това място. Тя продължаваше да се усмихва дори и когато погледна надолу към мъжа, чиито движения се ускоряваха. Сигурно беше упоена. Мъжът се изправи и се облегна на ръцете си. Каза й нещо и усмивката й изчезна. Станаха и той я поведе към една врата в другата част на стаята. Усмихната, тя погледна назад към Кат и излезе.

Кат се надигна да ги последва, но Каменното лице ги накара да тръгнат обратно към вратата, от която бяха влезли.

— Оттук — повтаряше той. Преведе ги през стаята с рокмузика, през друга стая, в която имаше отрупана с ястия маса, и излязоха навън.

Озоваха се в някаква градина — Каменното лице ги водеше към един жив плет. Въпреки че вечерта беше гореща, въздухът отвън беше по-хладен. През гъстата растителност прозираше светлина и Кат дочу звук от скок във вода. Достигнаха края на живия плет, заобиколиха го и се изправиха пред голям плувен басейн с подводно осветление. Тя стоеше на края — висока, стройна и гола — и гледаше към мъжа в басейна, който я подканяше да го последва. Скочи, изплува на повърхността и започна да отмива грима от лицето си. Потопи се под водата, косата й се отметна назад. Мина покрай партньора си, преплува до края на басейна и с едно плавно движение излезе от него. Кат стъпи на открито, тя го видя и се усмихна. Намираха се по-далеч един от друг, отколкото в стаята, но сега гримът беше свален и светлината от басейна осветяваше лицето й отдолу.

— Джинкс е! — каза Кат.

Блуи му попречи да отиде към тях.

— Не сега.

— Моите пари, сеньор — каза Каменното лице.

Блуи му даде парите и той се отдалечи забързано.

— Трябва да свършим тази работа чисто — каза Блуи, като дръпна Кат зад живия плет. — Тук не ни познават. Този е гостенин, може би дори стопанинът. Но не мисля, че е въоръжен.