Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Слушай, Кат. Много се впрягаш. Добре, хлапето има „Ролекс“. Откраднало го е. Откраднало е и моторетката. Половината търговци на наркотици в Колумбия носят „Ролекс“. Много са на мода.
Кат знаеше какво мисли Блуи. Най-напред се беше припознал в лодката, след това в момичето, а сега в часовника.
— Не разбираш, Блуи — каза той, като се оглеждаше из уличките. — Повечето часовници от този модел са от стария, самонавиващ се тип. Моят е по-нов модел с кварцов механизъм. Изглеждат различно, пък и не са много разпространени. Басирам се, че това е единственият такъв „Ролекс“ в Колумбия. Бих искал само да го погледна. На гърба му е гравирано името ми.
Блуи въздъхна и продължи да кара. Завиха в друга уличка и видяха група деца и една жена, която ги снимаше с нещо, наподобяващо кинокамера. Блуи намали, за да ги огледа, но хлапето не беше между тях.
Внезапно Кат осъзна, че жената с камерата беше същата, която беше видял сутринта на плажа.
— Спри колата! — каза той и свали стъклото. — Извинете, сеньорита, говорите ли английски?
— Да, малко — отговори тя.
Кат се сепна. Жената беше американка.
— Търсим едно момче на единадесет или дванадесет години с моторетка. Бихте ли попитали тези деца дали не са го видели?
Жената изглеждаше развеселена. Обърна се към децата и заговори на отличен испански. По лицата им се изписа недоумение.
— Съжалявам — каза жената. — Никой не го е видял.
Кат я погледна отблизо. Усети, че между нея и децата съществува някакъв заговор, някаква мълчалива тайна, но й благодари. Продължиха напразното търсене на едно момче с моторетка и часовник „Ролекс“.
След един час лутане, когато започна да се стъмва, Кат се обърна към Блуи:
— Слушай. Мисля, че за един ден това ми стига. Защо не почнем отново утре? Момчето няма да избяга.
— Да, Кат. Сигурно си смазан. Виж какво, аз поспах следобед, докато ти плуваше, и съм бодър. Вземи такси, прибери се в хотела и пийни една напитка? Аз ще продължа да търся, ще поразпитам по кръчмите. Може би някой познава хлапето.
— Добре, щом си навит — съгласи се Кат.
Блуи го закара до стоянка за таксита и потегли. Кат взе такси и каза името на хотела. Изведнъж го обзе странното чувство, че никога вече няма да види Блуи. Обърна се и видя как колата изчезва зад един ъгъл. За първи път откакто бяха пристигнали в Колумбия се разделяха. Кат беше започнал да се доверява на австралиеца, но все още изпитваше страх, че ще бъде изоставен. Отърси се от тази мисъл.
14.
Когато се върна в хотела, Кат взе душ и се облече в памучни дрехи. Не взе сако, защото вечерта беше топла. Отиде в бара при басейна и си поръча пиня колада. Обичаше тази напитка и беше решил да си я поръчва само когато се намира в тропическа страна. Тъкмо отпи една глътка, когато някой седна на съседния стол.
— Извинете — дочу женски глас.
Кат се обърна. Тя носеше права памучна рокля на цветя без презрамки. Вместо да говори, Кат просто изпитваше удоволствие да я гледа.
— Защо търсехте момчето?
— Имах чувството, че го познавате — отговори Кат.
— Познавам много gamines.
— Какви?
— Улични деца. Повечето от тях нямат семейства. Преживяват както могат. Правя филм за тях. Защо търсите момчето?
Кат я погледна внимателно. Тъмната й коса беше още мокра, а загорялата й кожа се открояваше на яркожълтия фон на роклята й. Не виждаше причина да не й каже. Може би тя знае нещо.
— Откраднаха ми един ръчен часовник преди известно време. Момчето носеше часовник, който изглеждаше като моя.
— Значи искахте да го настигнете, за да си вземете часовника?
— Ако е моят, имах желанието…
— Сеньор — прекъсна ги барманът, — вие ли сте сеньор Елис?
— Да.
Барманът постави телефона върху бара. Кат взе слушалката.
— Ало?
— Обажда се Блуи. Намирам се в един бар на плажа до площада. Нарича се „При Розита“. Момчето идва тук всяка вечер и продава откраднати стоки. Барманът казва, че пристига по едно и също време. Трябва да дойде всеки момент.
— Тръгвам веднага — каза Кат и затвори. След това се обърна към жената: — Моля да ме извините. Трябва да изляза.
Тя хвана ръката му.
— За момчето ли става дума?
Мислеше да й каже, че това не е нейна работа, но тя го изпревари: