Бялата стока

— Познава Дени, но не го е виждал от доста време — няколко месеца. — Блуи запита още нещо и получи отрицателен отговор. — Не познава оня, когото наричаш Пирата, нито пък спортна яхта, наречена „Санта Мария“.

Продължиха по бетонния пристан, където бяха навързани няколко чуждестранни яхти. Кат изпита желание да отиде при скиперите им и да им каже да се омитат от Санта Марта. Блуи се приближи към някакви хора и поговори с един млад рибар. На Кат му се стори, че когато спомена името „Санта Мария“, той му даде положителен отговор.

Блуи му благодари и се върна при Кат.

— Казва, че е видял такава яхта преди по-малко от месец, закотвена в Гуаирача, рибарско село на седем или осем километра източно оттук. Сигурен е. Да тръгваме.

Подкараха колата. Кат се надяваше, но се страхуваше, че е напразно, както всичко дотук. Изкачиха хълмовете на изток от Санта Марта, отминавайки голям западнал квартал в края на града. Къщите, строени от всевъзможни материали — щайги, ламарина, картон — бяха малко по-сносни от палатки.

— Господи! Що за живот.

— Barrio20 — обясни Блуи. — Много хора в тази страна живеят точно така. Гледай — посочи с глава към един пътен знак. — Някакъв политик е написал името си на знака. Сигурно им е поставил кранче за вода или нещо подобно.

Скоро изкачиха един хълм и видяха под себе си красив залив и селце, сгушено на брега. Кат си помисли, че всеки американски специалист по недвижими имоти би желал да притежава това място. Беше толкова красиво. Пътят се спускаше право надолу към селото и не след дълго спряха на плажа.

— Виж — посочи Блуи, — това е „Санта Мария“.

Кат погледна натам. Полувцепенен, полууплашен, той излезе от колата и тръгна бързо към яхтата. Името на носа й се виждаше ясно.

— Това е тя. Този път няма грешка — каза Кат, когато Блуи застана до него.

Яхтата беше заседнала на брега, завързана за една скала в горния край на плажа с въже, обраснало във водорасли. Беше наклонена надясно. Заобиколиха я и видяха дясната й страна. Трюмът й беше овъглен и обгорял, и се виждаше вътрешността й — всичко, което имаше някаква стойност, беше обрано. Дори и възглавниците. Блуи отиде до някакви мъже, които седяха на брега и кърпеха мрежи.

Започна да превежда.

— Скиперът се казва Педро. Неприятен тип. Това е твоят пират. Не са го виждали от няколко месеца. Оставил яхтата тук и не се е връщал. Накрая някакви крадци я обрали и я запалили. Хората от селото се опитали да я спасят, изкарали я на брега и оттогава насам е така, както я виждаме. Никой не знае къде е Педро, не е известно и последното му име. — Блуи поговори с тях още малко. — Не се е интересувал много от спортен риболов. Тук никой не идва за риба. Естествено, те са сметнали, че той превозва наркотици, но не са се изненадали, защото това е нормално тук.