Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Не смятам, че трябва да заплатя толкова за покупка на едро — отговори Блуи. — Мога да дам до тринадесет хиляди.
Кат започна да пресмята бързо наум. Двеста килограма по тринадесет хиляди прави два милиона и шестстотин хиляди долара. Те нямаха толкова пари. Блуи искаше да ги убият ли?
Флорио помълча известно време и каза:
— Човек остава с впечатление, че сте приготвили парите.
— Разбира се, че не. Но мога да ги уредя в срок от четиридесет и осем часа за размяна срещу стоката по уговорен начин.
Флорио замълча отново. През лицето му премина сянка на отчаяние. Той вдигна рамене с думите:
— Сеньор, съжалявам, но не мога да ви помогна. В момента пазарът е… труден. Мога да доставя само малка част от това, което искате.
— Благодаря ви, че бяхте искрен с мен — отговори Блуи.
— Има ли друго, с което мога да ви бъда полезен?
Блуи се беше приготвил да става, но се спря.
— Може би. Разбрах, че има хора, от които може да бъде закупена красива млада жена.
Кат щеше импулсивно да се наклони напред, но успя да се въздържи. Наблюдаваше внимателно лицето на Флорио.
— Но, разбира се, сеньор — засмя се той. — Такива хора има на всеки ъгъл в Риохача. Прислугата в хотела също може да ви помогне. Защо ме питате за това?
— Моля да ме извините. Не бях достатъчно ясен. Не се интересувам от местните проститутки, а от нещо по-трайно. Например някоя северноамериканка — каза Блуи.
Флорио ги погледна безизразно.
— Искрено съжалявам — каза той, — но искате от мен нещо, за което нямам никакви познания. Аз търгувам със съвсем различна стока.
— Разбира се — изправи се Блуи. — Просто поисках вашия съвет.
Флорио също стана.
— Поласкан съм, че питате мен, но за съжаление не мога да ви помогна. Надявам се в бъдеще, когато пазарът се пооправи, да можем да работим заедно. Но се опасявам, че говорите за чиста „Анаконда“ — нещо, което не минава през мен сега.
Блуи беше тръгнал към вратата, но спря.
— Чиста „Анаконда“? Не съм чувал за това.
— Ами, носят се слухове, че се продава най-чиста стока, но аз се съмнявам в това. И все пак името „Анаконда“ се чува доста често през последните години. Ако наистина е вярно, тази стока със сигурност се пласира през Гуахира и нищо не се задържа тук.
— А откъде идва?
— Никой не знае — отговори Флорио.
Тримата се ръкуваха и телохранителят с каменното лице ги изведе от апартамента.
— Много изтънчен човек — каза Кат, когато отиваха към стаята.
— Ако само допуснеше, че имаме толкова много пари със себе си, щеше да ни пререже гърлата на място.
Кат преглътна и каза:
— Така ме стресна, когато започна да говориш за такива количества наркотици. Не нося толкова пари.
— Това беше блъф. Флорио никога през живота си не е търгувал с повече от десет килограма. Направо го шашнах. Не очаквах да се преструва и да лъже, защото няма достъп до такива количества. Той е дребна риба. Просто исках да го питам за момичета.
— Олекна ми, когато му каза, че ни трябват четиридесет и осем часа, за да получим парите — каза Кат.
— Човек трябва да стои на разстояние от толкова много пари. Иначе може да се срещне с някой от хората на Флорио по тъмните улички. Ти колко си донесъл?
— Два милиона долара.
Блуи спря и го зяпна.
— Какво?
— Плюс сто хиляди джобни пари, които ти предложи.
— Свети Исусе Христе! — прошепна Блуи с пресипнал глас. — Къде са?
— В стаята каза Кат, изненадан от реакцията му. — В оня алуминиев куфар. Нали се разбрахме да взема много пари, Блуи.
— Имах предвид двеста-триста хиляди. Божичко! Сега не мога да бъда спокоен нито за миг.
Блуи отвори стаята.
— Боже господи! Той си седи там просто така — посочи куфара той.
— Ключалките са с шифър — каза Кат. — Мислех, че е по-безопасно да го оставя отгоре, вместо да го крия под дюшеците.
Блуи седна на леглото и попи потта от челото си. На вратата се почука тихо и той подскочи.
Кат, който беше по-близо до нея, отвори. Влезе телохранителят на Флорио и отиде при Блуи.
— Сеньор, вие се интересува от момиче? Чух да казва това. Така ли е?
— Не ми трябва курва — каза Блуи.
Очите на новодошлия се присвиха.
— Мисля, че търси точно определено момиче.