Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
Докато Блуи говореше, мъжът излезе от басейна по стълбичката, хвана я за китката и я задърпа към един люлеещ се стол. Тя се подчини с нежелание, като поглеждаше през рамо към мястото, където беше стоял Кат. Мъжът я блъсна грубо върху стола и започна да се качва върху нея. Тя гледаше с широко отворени очи към Блуи, който се появи иззад плета и тръгна бързо и плавно към тях, а Кат го последва.
Блуи бръкна под сакото си, когато наближиха стола.
Момичето погледна Кат и каза с пиянски глас:
— Здравей. Защо се забави толкова?
Кат си помисли, че нещо не е както трябва. Мъжът се обърна да види на кого говореше тя.
— Добър вечер — каза Блуи, като замахна с тежкия пистолет. Цевта улучи мъжът зад ухото и той падна встрани от стола.
Очите на Кат се върнаха към момичето. Изражението й се промени. Имаше нещо нередно в произношението й.
— Мръсник — каза тя и изпищя.
Блуи я удари с отворена длан и я просна върху мъжа. Грабна китката й и я изправи на крака. Тя писна отново.
Кат отиде при нея и хвана лицето й в ръцете си. Остатъците от обилния грим се размазваха по лицето й.
— Джинкс — каза той, — тихо. Чуй ме.
Тя искаше да изпищи отново и когато отвори уста, се показаха ред малки пожълтели зъби. В този момент Кат се осъзна. Произношението й беше твърдо като от Средния запад, а Джинкс беше южнячка. Зъбите на Джинкс бяха големи и много бели. Кат я пусна и отстъпи ужасено назад — това не беше Джинкс.
Блуи го дръпна с лице към себе си.
— Не е ли тя? Не е ли Джинкс?
Кат кимна. Тя изписка отново. Блуи я удари силно с юмрук и я накара да млъкне.
— Хайде — подкани той Кат, — изчезваме оттук. Затича обратно към плета, от който бяха дошли. Кат погледна към стаята с оргиите. От вратата излизаха хора. Някой крещеше на испански.
Вместо да влезе в къщата, Блуи тръгна около нея. Беше по-голяма отколкото изглеждаше. Ругаеше през цялото време, докато си пробиваха път през храсталаците. Когато стигнаха до ъгъла на къщата, той спря и надникна към предната врата. Всичко изглеждаше спокойно.
— Хайде! — каза той и тръгна бързо през постлания с чакъл паркинг.
Кат го настигна.
— Не много бързо — каза Блуи, като го задържаше с ръка. Минавайки между колите, се отправиха към бронкото. Зад тях в предната част на къщата се чуваше врява.
— Не гледай назад. Просто върви.
Тъкмо стигнаха до колата, когато чуха шум от тичащи по чакъла крака. Блуи запали двигателя и включи предавката. Подкара бързо, но не диво, и намали, когато стигна полицая до вратата. Усмихна се и му махна с ръка. Полицаят козирува в отговор.
— Слава богу, че си нямат радиотелефони — каза Блуи, зави към Риохача и натисна газта докрай.
Кат седеше отпуснат до него и си спомняше момента, в който осъзна, че момичето не е Джинкс. Дори не приличаше на нея чак толкова. А той така силно се надяваше да я открие.
В хотела Блуи каза на момчето да не паркира колата.
— Хайде — каза на Кат, — да си събираме багажа и да се махаме оттук.
Петнадесет минути по-късно бяха платили сметката си, хвърлиха багажа си на задната седалка и заминаха.
— Къде отиваме? — запита Кат.
— При самолета. Там ни видяха, а ние дори не знаем кой е онзи човек, колко сме я загазили или колко усилено ще ни търси. Но ни видяха. Забелязаха и колата, а от това следва, че трябва да се махаме от Гуахира.
Кат отпусна глава на облегалката. Вече не го интересуваше какво щяха да правят. Големите му надежди рухнаха. Разочарованието го караше да се чувства слаб.
— Да. Оплескахме я — каза Блуи. — По дяволите! И пак може да я оплескаме, но ще я търсим. Санта Марта е следващата спирка. Там започна всичко. Отбихме се в Риохача само защото ни е на път. Продължаваме и няма начин да не открием нещо в Санта Марта.
13.
Стигнаха в Айдълуайлд и спаха в малка барака до канцеларията. Една индианка им приготви закуската. Блуи поиска още пари от Кат.
— Трябва да се обадим в Картахена и да уредим план за полет до Санта Марта. Документите ни са наред, но не сме се регистрирали и не можем да пристигнем в Санта Марта, без да посочим откъде идваме. Ще ни трябва един бон, за да се оправим. Освен това трябва да си платим за горивото и престоя.
Кат му подаде пет хиляди долара и каза сухо:
— Ще ти трябват пари и за подкупи.
Блуи му намигна и излезе да урежда нещата.
Преди да излетят, Блуи натрупа багажа върху допълнителния резервоар, който беше празен.