Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Познавам го. Казва се Родригес. Вероятно ще мога да ви помогна.
— В такъв случай елате с мен.
Взеха едно такси пред хотела. Кат мислеше трескаво. Най-после някаква връзка с Дени и Педро. Нещо конкретно.
— Казвам се Мег Гарсия — представи се жената.
— Боб Елис — отвърна Кат. — Разкажете ми за това хлапе.
Тя вдигна рамене.
— Един от групата, която снимам. Тези деца са загубени. Нямат семейства и образование. Дори не знаят името на страната, в която живеят. Като глутница малки животни са, с тази разлика, че се грижат един за друг. Но както животните, могат да бъдат много опасни, когато са натясно. Приятелят ви намерил ли е Родриго?
— Той е в някакъв бар, наречен „При Розита“. Очевидно момчето ходи там често и продава разни неща.
— Знам къде е. Вижте какво, ако видим момчето, позволете ми аз да говоря с него. Важно е да не се опитвате да вземате часовника от него. Няма да ви го даде без бой. Много е горд с него.
— Мислите ли, че ще го продаде?
— Може би. Ще говоря с него. Вие как ще познаете, че е вашият?
— На гърба му има гравюра. Трябва да зная точно как се е сдобил с него. Търся хората, които го откраднаха от мен.
Таксито спря пред „При Розита“ и те слязоха. Мястото изглеждаше съвсем обикновено. Пред бара имаше няколко маси с малко хора. Блуи го нямаше вътре.
Кат се обърна към жената:
— Бихте ли запитали бармана къде е приятелят ми. Той е едър тежък човек. Северноамериканец.
Тя проведе кратък разговор с бармана, обърна се и изтича навън. Спря и събу обувките си с високи токове. Кат я настигна.
— Подгонил е Родриго в тази посока — каза тя и хукна по улицата.
Кат беше изненадан от бързината, с която жената тичаше въпреки тясната си рокля, но успяваше да не изостава от нея. На съседната пресечка се беше събрала малка група хора. Гледаха в уличката, но внезапно се дръпнаха назад — чу се писък на жена. Когато Кат и Мег Гарсия стигнаха мястото, се появи Блуи, притиснал двете си ръце към гърдите си. Ужасен. Кат видя как Блуи с голямо усилие ги отдръпна. В дясната си ръка държеше нож, а ризата му беше в кръв. Когато Кат стигна до него, той се свлече и седна върху краката си. Кат го подхвана през рамо, разкъса ризата му и откри бликащата рана.
— Бързо! — каза той на жената. — Повикайте линейка. В този момент до тях приближи полицейска кола, тя започна забързано да обяснява на полицая и той каза нещо по радиото. Кат извади кърпичката си, сложи я върху раната и се опита да спре кръвта.
Блуи гледаше с изненадани очи.
— Кат — успя да промълви той, — не очаквах…
— Тихо, Блуи. Всичко ще се оправи. Идва линейка. Ще те закърпят за нула време.
Кат знаеше, че това е лъжа. Раната се намираше в центъра на гърдите и кървеше. Изглежда, беше аортата.
— Кат — казваше съвсем тихо Блуи, — Мариса, всичко е за Мариса. Тя е единствената…
Блуи спря по средата на изречението, изкашля се и изплю малко кръв. Над тях имаше улична лампа и Кат видя ясно, че зениците на Блуи се разшириха. Отмести кърпичката от раната. Тя беше спряла да кърви. Потърси пулса на шията му — нямаше пулс. Затвори очите на Блуи и остана при него до идването на линейката.
Кат се задържа в полицейския участък до полунощ. Отговаряше механично на въпросите, превеждани от Мег Гарсия. Тялото на Блуи стоя на една пейка в задната стаичка, докато дойдоха от погребалното бюро и го отнесоха.
— Трябва да прекратя паспорта с доклад до американския консул в Баранкуила — казваше полицаят. — Има ли роднини?
— Има дъщеря в Маями, Флорида.
— Вие ще направите ли каквото трябва от нейно име?
— Да. Аз ще се погрижа тя да получи личните му вещи.
Полицаят му подаде кафяв плик.
— Имате ли адреса й? — запита той.
— Не.
— Не мислиш ли, че може да бъде във вещите му? — запита Мег Гарсия.
Кат изпразни плика върху масата. Имаше един издут портфейл, ключовете от колата и самолета, монети и едно малко тефтерче. Кат започна да го прелиства. Искаше да напусне това място.
— Ето го. Мариса Холанд, чрез мисис Имелда Томас — каза той и прочете адреса в Маями.
Полицаят го записа в доклада си. Подаде лист хартия на Кат:
— Тук са името на собственика на погребалното бюро и телефонният номер на американския консул. Трябва да се разпоредите утре.
— Да, разбира се. Може ли да си вървим?
— Няма какво повече да искам от вас.
— Ще хванете ли момчето, което направи това?