Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— О? — каза Блуи, като се преструваше на безразличен. — Какво имаш предвид?
— Мисля, че търси момиче, което познава.
Блуи не отговори.
— Познавам един човек, който има такова момиче.
Сърцето на Кат подскочи.
— Какво момиче? — запита Блуи и хвърли многозначителен поглед към Кат.
— Северноамериканка. Красива. Аз самият виждал нея.
— Къде е тя?
— Тук. На около три километра от града. В много богата къща.
— Как се казва това момиче? — запита Кат, като се стараеше да говори спокойно.
— Кати, сеньор. Това северноамериканско име, нали?
— Може би. Как изглежда?
— Много красива, сеньор. Толкова висока — вдигна ръка до челото си. — Косата й е като злато, но не в основата. Тук по-тъмна — каза той, като опря пръст върху своята коса.
— На колко е години?
— Млада е. Кожата й е много гладка.
Без да обръща внимание на разтревожения поглед на Блуи, Кат извади от портфейла си една снимка. Последната, която си беше правил с Джинкс — на нея тя беше облечена в дрехи за тенис. Подаде я на мъжа.
— Това ли е момичето?
Телохранителят я разгледа и каза:
— Мисля, че е тя. Косата е като злато, но мисля, че е това момиче.
Блуи стана.
— Ще ни заведеш ли там? Ще има пари и за теб.
Мъжът вдигна ръка.
— Не сега. Много рано. Но довечера има парти. Мога да ви взема покани. Хиляда американски долара?
— Ще ти дам петстотин долара, когато влезем — каза Блуи, — и още петстотин, ако момичето е това, което търся.
— Аз дойда за вас единадесет довечера. Трябва носи костюм, връзка.
Блуи кимна в знак на съгласие и телохранителят излезе.
— Избързваш — каза той на Кат. — Не ми харесва това. Твърде хубаво е, за да бъде вярно.
— Не. Не е.
— Какво искаш да кажеш?
— Има нещо, което не съм ти казвал. Джинкс16 е прякор. Когато беше малка винаги чупеше разни неща. Името й е Катрин — на майка й.
12.
Каменното лице — така Кат го наричаше мислено — дойде навреме — в единадесет вечерта. Поиска от прислугата пред хотела да му докарат колата.
— Вие карате своята кола. Когато влезете в къща, ми давате петстотин долара, нали?
— Окей — каза Блуи.
— Когато видите момиче, ми давате още петстотин, нали?
— Ако е същото от снимката.
— Аз си отивам, когато видите момиче — вдигна пръст телохранителят. — Аз не помагам да вземете него.
Блуи се съгласи.
— Онези hombres17 са бързи — каза Каменното лице и сви показалеца си, сякаш натискаше спусък. — Опасно е. Comprende18?
— Comprende — отговори Блуи. Колите пристигнаха.
Караха на изток в продължение на около десет минути. Нито Кат, нито Блуи казваха нещо. Къщите оредяваха. Накрая стигнаха до голяма желязна врата, охранявана от полицай. Каменното лице спря, поговори с него, посочи колата, която го следваше и ги пропуснаха. На около сто и осемдесет метра от улицата зад грозновати ниски дръвчета се намираше къщата, а широката площадка отпред беше пълна с различни автомобили, включително няколко мерцедеса и кадилака. Блуи зави и паркира колата встрани от другите, така че да сочи към вратата. Голямата къща, макар да беше стара гипсова постройка, изглеждаше добре поддържана. От прозорците блестяха светлини и отвътре се чуваше музика с не особено приятен ритъм. Каменното лице ги настигна по стъпалата.
— Сега — каза той, като потриваше пръсти.
Блуи му даде петстотин долара и влязоха в къщата. Пред тях се изправи преграда от шум и жега. Чуваха се различни ритми. Кат беше заслепен от святкащите стробоскопи и сложи ръка над очите си, за да се приспособи към светлината и шума. Насреща имаше една голяма стая, пълна с хора, които танцуваха в забрава под звуците на рокмузика. В стаята отляво беше също толкова шумно — оркестър изпълняваше нещо латиноамериканско. Блуи грабна две чаши шампанско от един сервитьор и подаде едната на Кат.
— Вземи. Ще изглеждаме странно без чаши. — Обърна се към Каменното лице и изрева: — Къде е момичето?
— Трябва да се огледаме — извика Каменното лице и очерта кръг с ръка. Поведе ги към стаята насреща, заобикаляйки танцуващите. Към тях приближи друг сервитьор, този път с поднос, върху който имаше кристална купа с бяла прах. Каменното лице взе една малка лъжичка, топна я в прахта и я изсмърка през носа си. Усмихна се широко на Кат и Блуи, като показа мръсните си зъби. Повдигна палец и ги подкани да се почерпят.
16
Jinx — сила, личност или вещ, която носи нещастие. — Б.пр.
17
Хора (исп.). — Б.пр.
18
Разбирате ли? (исп.). — Б.пр.