Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Летището в Солт Лейк Сити, Команден пост на ФБР — 12:32
— Двата изтребителя са на земята — каза Франк Ботъл. — Пилотите слизат.
— Добре — кимна Кет. — А боингът?
— Приближава се към пистата. Всяко друго движение е преустановено.
— Има ли хеликоптери на медиите?
Франк каза няколко думи по телефона, после пак се обърна към нея и кимна.
— Два. Подчиняват се на указанията на диспечерската служба и кръжат на разстояние.
— Но предават на живо телевизионни кадри, нали?
— Предупредих те.
Кет се обърна към един от полицаите.
— Трябва да погледна през някой прозорец.
— В другата стая са Си Ен Ен, агент Бронски — отговори той. — Предават на живо от един от хеликоптерите. Предаването върви и по местните канали. Оттам най-добре ще видите онази част на летището.
Тя тръгна след него. Влязоха в добре обзаведен кабинет.
— На шефа е — обясни полицаят.
Един телевизор в ъгъла излъчваше на живо как боингът се приближава към летището. Вече беше на по-малко от километър и половина и постепенно се спускаше към пистата. И изведнъж самолетът сякаш задържа височината си.
— Какво прави? — попита полицаят.
— Ще прелети над летището, за да провери дали пилотите на изтребителите са слезли от самолетите — отговори Кет.
Боингът идваше към пистата на сто и петдесет метра над земята. Камерата го следеше. После показа двата изтребителя Ф-16. Гласът на говорителя на Си Ен Ен придружаваше прелитането с непрекъснат разказ.
— На борда на този самолет има сто двайсет и двама души. ФБР и други представители на властта чакат командира да се приземи. Още не е известно кой ще поеме отговорността за този пиратски акт.
Неочаквано носът на боинга се вдигна нагоре и самолетът започна да набира височина.
— Ще се върне ли, или няма? — тихо прозвуча гласът на Франк.
Кет трепна. Не го беше видяла да влиза. После отново се вторачи в екрана.
— Убедена съм, че от кулата са му дали разрешение да кацне.
Боингът продължаваше да лети на север и равномерно да се издига. Кет го наблюдаваше със засилващо се мрачно предчувствие.
— Защо не обръща?
Един от телефоните на бюрото на шефа на полицията иззвъня. Някой вдигна слушалката и веднага се обърна към агентите на ФБР.
— Агент Бронски? Командирът се обажда. Иска да говори с вас.
Кет взе слушалката, а Франк се приближи до деривата.
— Бронски?
— Да, командире. Къде отивате? Двата Ф-16 са на земята, както поискахте. Пилотите са навън. Не ги ли видяхте?
— Видях ги, Бронски. Видях и другите превозни средства, дебнещи в засада.
— Какво говорите? Няма никаква засада. Удържахме на думата си.
— Арестуван ли е извергът от покрайнините на Денвър?
Кет погледна Франк, който поклати глава.
— Работим по случая, командире. Споразумяхме се за това само преди петнайсет минути. Трябва ни време.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 12:36
Докато боингът набираше височина, отдалечавайки се от международното летище в Солт Лейк Сити, ужасът, сковаващ сърцето на Рудолф Бостич, го накара да забрави за клетъчния телефон на коленете му. Анет седна до него.
— Още ли не си се свързал по телефона?
Тонът й беше напрегнат и настоятелен. Той изправи рамене и я погледна.
— Не… Откровено казано, забравих. Къде се намираме?
— Приближаваме се към планините и летим на север. Не знам защо. Опитай да се обадиш по телефона. Кен не иска да разговаря с мен.
— На кого да се обадя?
— На ФБР. Нали те действат по този въпрос.
Рудолф кимна, натисна бутона и поиска спешна връзка с най-близкото подразделение на ФБР.
Летището в Солт Лейк Сити, Команден пост на ФБР — 12:36
Новината, че ФБР „действа“ по искания арест в Колорадо, не се посрещна добре в пилотската кабина на полет 90 и Кет се подготви за нови заплахи.
Тя помоли за още време и гласът на командира отново се чу на същата честота. Звучеше изтерзано и настоятелно.
— Знам рутината, агент. Увъртай, увъртай и пак увъртай. Очаквах това, но този път номерът няма да мине. Наказанието, задето не изпълнихте точно указанията му, ще бъде взривяването на всички на борда. Разбирате ли, Бронски? Всеки мъж, жена и дете в този самолет, включително аз, ще умрем само след няколко минути, освен ако похитителят не получи уверението на главния прокурор на Съединените щати, че убиецът, когото ви каза да задържите, ще бъде арестуван, обвинен и осъден. Ясно ли е? Помогнете ми!