Kолеж за магьосници

— Да, сър — каза Пени.

— До гуша ми дойде от вас! Кой беше подстрекателят?

— Аз — на мига отвърна Пени. — Сър, Куентин няма никаква вина.

Куентин не продума. Мислеше си какъв чешит е Пени. Безспорно беше луд, но имаше свои налудничави принципи и се придържаше към тях.

— И все пак по някакъв начин носът ти е влязъл в съприкосновение с челото на Куентин. Ще се повтори ли?

— Не, сър.

— Не.

— Добре. — Пружините изскърцаха — директорът седна на едно празно легло. — Само едно ме радва — че и двамата не сте прибягнали до магия, за да се нараните взаимно. Разбира се, не сте напреднали дотолкова, за да осъзнаете за какво говоря, но след време ще научите, че онзи, който прави магия, борави с невероятно силни енергии. И че контролирането им изисква хладнокръвие и здрав разум. Всеки, практикуващ магия, когато е обзет от гняв, ще нарани себе си, вместо противника. Съществуват строго определени заклинания… ако не можете да ги обуздаете, те ще ви преобразят в нечовешко същество, в дух, притежаващ неконтролируема магическа сила.

Куентин се втренчи в тавана. Чувстваше, че отново започва да губи съзнание. Като в просъница чу как Фог добави:

— Слушайте внимателно! Повечето хора са слепи за магията. Те обитават скучен и пуст свят. Водят скучен живот, но не могат да го променят. Копнежът ги изяжда отвътре и ги превръща в живи мъртъвци. Вие обаче живеете в магически свят и това е голямо предимство. И ако искате да загинете тук, ще ви се предоставят безброй възможности, без да се избивате взаимно.

Той стана и тръгна към вратата.

— Ще ни накажете ли, сър? — обади се Пени.

Директорът се спря. Светлината от пръста му почти беше угаснала.

— Да, Пени. Шест седмици обед и вечер ще миете чиниите. А повтори ли се днешната случка, ще ви изключим. Куентин… — Фог се позамисли. — Научи се да се владееш. Не искам повече проблеми.

Той излезе. Куентин въздъхна от облекчение. Затвори очи, стаята безшумно се откъсна от кея и заплува към океана. Хрумна му въпрос, чийто отговор не го вълнуваше кой знае колко — дали Пени е влюбен в Алис.

— Брей! — ококори се Пени, явно не беше стреснат, че месец и половина ръцете му ще гъбясват в сапунената вода. — Жестоко, братле. Чу ли какво каза старецът? Че магията те поглъща! За пръв път го чувам. А ти знаеше ли?

— Чуй ме — промърмори сърдито Куентин. — Първо, прическата ти е смешна. Второ, не знам как е по родните ти места, но ако още веднъж направиш нещо, заради което да ме върнат в Бруклин, няма само да ти счупя носа. Направо ще те пречукам!