Където злото властва

Тази сутрин, през която му предстоеше да отиде на работа и отново да заеме длъжността старши следовател в полицейското управление в Тронхайм, Сингсакер изведнъж откри, че бутилката с аквавит е празна, че последните парченца херинга, плуващи на дъното на чинията, са потъмнели, а черният хляб се е втвърдил. Ако все още бе в болнични, можеше да отиде до магазина за покупки. А сега му се налагаше да започне деня на гладен стомах. Отвратително начало, което после се струваше на Сингсакер като предвестник на ужасните събития, с които светът бе посрещнал връщането му към нормалния живот.

Прекрачвайки прага, той забеляза съседа си, живеещ отсреща, който, леко изморен на външен вид, излизаше на улицата с много скъп, но нуждаещ се от основен ремонт състезателен велосипед, марка „Сервело”. „Как може да докараш скъпоструващо колело до такова плачевно състояние?” - помисли си Сингсакер. И изведнъж му хрумна, че съседът му сигурно има някаква дълбока лична драма може би, жизнен прелом - с други думи казано, нещо, направило го безразличен към нещата, за които някога се е грижел.

Уд Сингсакер не се познаваше с него, въпреки че и преди се бяха виждали. Това бе много преди тумора в мозъка и влошаването на паметта. Съседът му дори не погледна към него. Просто пое пътя си по посока на Асюлбакен.

Съкращавайки пътя си от вкъщи до „Бакегате”, Сингсакер се изравни с друг свой съсед, който миеше колата си, възползвайки се от есенното слънчице. Това бе Йенс Дале. С извинение, в този район Дале бе единственият му приятел. Разбира се, те никога не откровеничеха помежду си. Нищо лично, само разговори за времето. Сингсакер не му бе казал, че наскоро се е развел и че жена му, която през целия си живот бе поставял над себе си, му бе съобщила две седмици преди операцията за отстраняването на рака за другия мъж в живота й, нито пък за това, че по време на операцията хирурзите с еднаква степен на вероятност са могли да го избавят от тумора или, отстранявайки го, да го изпратят на онзи свят.

Не искайки да има тайни от него, Аникен му бе казала, че е имала отдавна връзка със строител от Клебу. Не му бе останало нищо друго, освен да се отнесе с разбиране към това. Изглежда, че туморът в мозъка му бил влияел незабележимо в продължение на две години върху личността му. Бил се превърнал в мърморко, с когото било почти невъзможно да се живее, и за това донякъде - ако не изцяло и напълно - бил виновен туморът. Ако си спомнел как от време на време се държал с жена си, то просто било чудно как не го била зарязала отдавна. Вместо това тя си намерила любовник, строителя, и Уд Сингсакер трябвало да признае, че напълно си заслужавала бетонно-студените знаци на внимание, които й оказвал.