Кралят на зимата

Утър изобщо не се съмняваше, че тази девойка, почти дете, не говореше от свое име, а от името на своя господар. Той приведе огромното си туловище към Нимю и смръщи вежди:

— Питай Мерлин дали приема клетвата? Питай го! Ще защити ли моя внук?

Нимю дълго мълча. Мисля, че тя първа беше предусетила истината за съдбата на Британия, дори преди Мерлин и със сигурност преди Артър (ако Артър изобщо някога я разбра), но някакъв инстинкт не й позволи да каже тази истина пред упорития, умиращ старец.

— Кралю господарю — каза тя накрая с уморен глас, който внушаваше, че Нимю изпълнява дълга си, макар да смята, че това е само губене на време, — в този момент Мерлин обещава в името на душата си, че приема смъртната клетва да защитава вашия внук.

— Само при едно условие — внезапно се намеси Моргана. Тя стана с мъка и се изправи до Нимю като безформено тъмно петно до стройната бяла фигура на девойката. Светлината от огъня проблесна по златния шлем. — Само при едно условие — извика Моргана още веднъж, след това се сети, че трябва да се люлее напред назад над пушека на мангала, сякаш обсебена от Боговете. — Само при едно условие, казва Мерлин, заедно с мен клетва да положи и Артър. Артър и неговите хора трябва да бъдат защитници на твоя внук. Така каза Мерлин!

Тя изрече тези слова с цялото величие на признат оракул. Не знам дали някой друг забеляза, но на мен ми направи впечатление, че след думите й не удари гръмотевица.

Гундлеус скочи да протестира срещу казаното от Моргана. Не стигаше един съвет от шестима души и трима покровители, които щяха да ограничават властта му, ами сега новото му кралство трябваше да издържа една войска, която можеше да се превърне във враг на Гундлеус.

— Не! — викна той отново, но Тюдрик не му обърна внимание. Кралят на Гуент слезе от подиума, застана до Моргана и се обърна с лице към Великия крал. Така за повечето от нас стана ясно, че дори и да беше говорила от името на Мерлин, Моргана все пак беше казала онова, което Тюдрик беше поискал. Крал Тюдрик от Гуент може би беше добър християнин, но със сигурност беше по-добър политик и знаеше точно кога да използва за целите си подкрепата на старите Богове.

— Артър син на Неб и неговите воини — каза Тюдрик на Великия крал — ще бъдат по-сигурна гаранция за живота на твоя внук отколкото каквато и да е моя клетва, макар че се заклех най-тържествено и Бог ми е свидетел.

Принц Гърийнт, който беше племенник на Утър и по своята мощ като военачалник беше втори в Думнония, след Оуейн, можеше да протестира срещу определянето на Артър като защитник на Мордред. Но Господарят на Камъните беше честен човек с ограничени амбиции, който се съмняваше в способността си да ръководи цялата войска на Думнония и затова застана до Тюдрик и подкрепи думите му. Оуейн, който беше не само най-добрият боец на Великия крал, но и командир на кралската гвардия, не изглеждаше много доволен от появата на съперник, но накрая и той застана до Тюдрик и изръмжа в знак на съгласие с предложението.