![Злочестие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/5/2/zlochestie-bg-download.jpg)
Злочестие [bg]
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-045-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Злочестие [bg]». Краткое содержание книги:
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно — Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.
— Звучи привлекателно — отговорих аз, макар въобще да не беше така. Ние щяхме да си построим собствено укритие някъде в града. — Как кандидатствам?
— Никак. Просто идваш сутринта тук и свършваш някаква тежка работа. Ние ще те наблюдаваме. Не идвай да ни търсиш, иначе ще стане зле за тебе.
Тя нарами сандъка и тръгна. Аз наместих моя и я загледах. Отбелязах очертанията на нещо, което най-вероятно беше пистолет, скрит на гърба ѝ под якето.
— Корав град — промърмори Мизи, взе сандък и ме подмина.
— Аха — отговорих аз. Но и не беше така.
Вдигнах сандъка на рамо и тръгнах надолу по пътя. Бях малък, когато всичко това започна — само на осем години, сираче на улицата. Живях сам около година, преди да ме приберат. Спомнях си приглушените разговори на възрастните за това, че разпадането на обществото произвело ужасни неща като канибализъм и банди, които опожаряват всичко наред, или семейства, които се разпадат — всеки живее за себе си.
Това обаче не се задържа. Хората са си хора. Каквото и да става, те създават общности, борят се за нещо нормално. Дори и с Епичните, повечето от нас просто искаха да живеят свой живот. Думите на жената бяха остри, но обнадеждаващи. Ако работиш упорито, можеш да намериш мястото си в света, въпреки лудостта. Окуражаващо.
Усмихнах се. Тъкмо тогава забелязах, че улицата е празна. Спрях и се умислих. Децата ги нямаше. Нямаше велосипеди на улицата. Завесите бяха спуснати. Обърнах се и видях неколцина други работници да се шмугват в близките сгради. Жената, с която разговарях, ме подмина забързано. Беше захвърлила сандъка някъде по пътя.
— Епичен — прошепна тя. Устреми се към отворената врата на нещо, което някога е било магазин, и последва още няколко души на влизане.
Припряно пуснах сандъка и отидох там. Бутнах завесата над входа. Озовах се при жената и някакво семейство, сгушено в сумрака. Един мъж, влязъл преди нас, извади пистолет и ни огледа тревожно, но не насочи оръжието. Посланието беше ясно: можехме да останем, докато Епичният отмине.
Завесата на вратата се поклащаше леко. Предположих, че тук имаха също толкова проблеми с вратите, колкото и ние в Нюкаго. Сигурен съм, че е трудно да се ползва врата от сол, затова местните я бяха избили и я бяха заменили със завеса от плат. Не особено сигурно, но пък затова са пистолетите.
Прозорецът на магазина беше от по-тънка сол, почти като стъкло, обаче беше прекалено мътен и през него не се различаваха подробности. Пропускаше някаква светлина вътре, а и успях да видя как оттатък преминава сянка. Самотна фигура, следвана от нещо светещо, във формата на сфера.
Зелена светлина. Разпознах и оттенъка.
О, не, казах си.
Трябваше да погледна. Не можех да устоя. Останалите ми изшъткаха, когато доближих прага и надзърнах иззад плата към улицата.
Това беше Проф.
14.
Навремето смятах, че мога да разпознавам Епичните, щом ги видя. Фактът, че прекарах седмици с Възмездителите заедно не с един, а с цели двама скрити Епични, доказа, че не съм прав за това.
Все пак, имаше нещо във вида на Епичните, които са на върха на силата си. Стойката им, самоуверената им усмивка. Открояват се като оригване по време на молитва.
Проф изглеждаше почти като последния път, когато го видях — облечен беше в черна престилка, а ръцете му светеха в бледо зелено. Посивелите му коси бяха изненадващи за някой с толкова мощна физика. Проф беше як. Като каменна стена или булдозер. Никога няма да наречеш такъв човек елегантен и абсолютно никога няма да ти хрумне да го прередиш на опашка.
Проф крачеше по бяло-сивата улица, следван от сферично силово поле, в което беше затворена някаква жена. Дългата тъмна коса закриваше лицето ѝ. Облечена беше в традиционна китайска рокля. Това беше Бурята, Епичната, която носеше дъждовете и караше насажденията да растат свръхбързо. Жената, с която говорих по-рано, каза, че Бурята се противопоставяла на властта на Проф.
Явно това се беше променило. Проф спря пред магазина, в който се намирах, после се обърна и погледна прозорците на сградите по улицата. Прибрах се вътре с разтуптяно сърце. Изглежда, Проф търсеше нещо.
Искри! Какво да правя? Да бягам? Пушката ми беше в торбата, разглобена, обаче имах пистолет, затъкнат в колана, под ризата. Пазачите ме бяха пуснали с него, както беше предвидил Ейбрахам. Явно не ги беше грижа, че хората вътре са въоръжени. Като че ли го очакваха.
Е, срещу Проф оръжията не вършеха работа. Той беше Висш Епичен с две първични непобедимости. Не само силовите му полета го предпазваха, но и ако се случеше да бъде ранен, раните му щяха да зараснат.