Хайка за вълци

Жената остана да спи при нея, а аз се прибрах в другата стая. Заспал съм на разсъмване и сънувах Койчо гол. Уж там някъде, където служи, а в нашия двор, ей там, до оградата. Другите войници облечени, а той съвсем гол, копае с кирка и се смее. Що, казвам му, не се облечеш, не те ли е срам тъй да стоиш, всички облечени, ти гол? Не ме е срам, казва, защо ще ме е срам. И пак се смее. В туй време долетя отнейде една голяма птица. Коремът й отпорен, червата й се виждат, кръв капе от нея. Гарван ли беше, орел ли беше, не знам. Спусна се над Койчо, подхвана го с нокти изпод мишниците и га-га — понесе го към небето, а той все се смее. Изплаших се да не го изтърве от толкова високо, извиках и се събудих. Голо да сънуваш не е на хубаво. Станах и бързам да питам как е снахата. Като ме видя на пруста, жената излезе от стаята разплакана и каза, че снахата се гърчи от болка, изпада в безсъзнание и бълнува. Ту за Койча приказвала, ту за някакъв си Кунчо. Кой ли ще е този Кунчо? Знам ли, рекох й, болен човек всичко приказва. А Кунчо беше пикьорът. Преди малко дошла на себе си и рекла: „Ще родя и ще умра. Баба Керка снощи ми разкъса корема с вретено. Не искаше да го прави, дадох й единия пендар, съгласи се.“ Подир сватбата бях й подарил четири пендара, тя да вземе да даде единия на онази вещица. Бягай за доктор, казва жената, отде-отде намери доктор и го докарай. Къде ти доктор в ония времена по селата? И акушерки нямаше. Само в Добрич можеше да се намери доктор, но дали ще се съгласи да дойде още сега?

Докато се чудим и маем какво да правим, от стаята се чу писък. Жената изтича вътре, аз тръгнах да запрегна конете. Тъкмо да вляза в обора, жената ми извика от пруста да не тръгвам никъде и да чакам. Снахата вие, сякаш с нож я режат, аз чакам отвън, не смея да надникна при нея и да видя какво става. По едно време излезе жената и каза, че пометнала. Изкопах гробче зад къщи, погребахме детето. Дотогаз снахата все спеше. Жената час по час ходеше да я наглежда, надникнах и аз. Лицето й бяло като мъртво, устата й посиняла и разкъсана, дето се е хапала от болки. Дано, рекохме си, тя да оцелее. От два дни не бяхме слагали залък в устата си, нямаше и хляб. Жената седна до коритото да омеси една питка и заспа с тестени ръце, тъй беше капнала за сън. Оставих я да подремне и наглеждах снахата. Три пъти влизах при нея — все спи. Като влязох четвъртия път, гледам, станала от постелята и лази по пода. Булка, казвам, защо си станала, защо не си лежиш? Очите й ей таквиз, гледа ме, сякаш иска да ми каже нещо, а не казва. Легни си, думам й, гледай да заспиш, като заспиш, ще оздравееш. Наведох се да я вдигна, тя падна по очи и се опъна. Видях, че бере душа, отидох при жената, събудих я и право в обора. Метнах се на коня и препуснах към Владимирово. Имаше там един фелдшер, от време на време обикаляше на кон селата. Препускам и моля бога да го заваря в къщи, все някаква помощ ще даде. Не го намерих. Цялото село обиколих къща по къща, няма го. Конят му там, него го няма.