Хайка за вълци

Приказва той, аз слушам. Сетне аз приказвам, той слуша, и тъй около час. По едно време ме прекъсна и викна. Аз, казва, открай време те зная що за стока си, но все съм допускал, че като много други теглиш към частното си от простотия или от инат. Сега виждам, че и в червата си враг на социализма и мястото ти е при твоя идеен водач Никола Петков. От таз минута, казва, те арестувам и те предавам на милицията заради оръжието, което намерих в къщата ти. Извика милиционера, който чакаше отвън, и двамата ме натикаха в мазето. Ти, казва, си убиец. Уби дъщерята на Калчо Статев и сега се опита да си измиеш ръцете, като му върна неговата земя. Заключиха ме, милиционерът застана вън, до прозорчето, а Стоян Кралев си отиде в канцеларията.

Другото как да е, но туй, дето ме нарече убиец, най-много ме засегна. На младини много пакости съм вършил, кога с право, кога без право, но ръцете си с кръв не съм цапал. Двама души сме наказали със смърт, и то колонисти от вътрешна Добруджа, които са убивали наши хора. И двата пъти други от групата свършиха тази черна работа. И снахата не съм убил. До ден-днешен на никого не съм казвал за тайните й срещи с пикьора. Ти си първият, на когото го казвам. Още на другия ден подир сватбата пуснах дума из село, че се е срещала с Койчо, а на сватбата съм го премълчал, за да обръсна оная шушумига, баща й, с петнайсет декара зестра. Направих го да я предпазя от хорски одумки. На Койчо и на жената пък казах, че такива работи се случват с някои момичета от само себе си. Казах го и на снахата. Като всяко чудо и туй щеше да мине за три дена. То така и стана. Никой мъж от селото не се похвали, че е имал любов с нея, а и с пикьора никой не я беше видял. Всички повярваха на думите ми и даже взеха да ме хвалят, че съм се изхитрил да пипна голямата зестра. И Койчо не си тури лоша мисъл на сърцето и много се привърза към булчето си. И ние се привързахме към нея, имахме я като дъщеря. Не беше се натрапила на семейството ни, за нищо не беше виновна. Ако беше някоя друга, окото й нямаше да мигне, живота си щеше да живее, все едно че нищо не е било. Друг човек излезе тя. Гузна беше и съвестта я гризеше. Затвори се в себе си, не смееше никого да погледне в очите. Ако не я поканиш на софрата, няма да яде, ако не й кажеш да си легне, няма да легне. Сутрин първа става, вечер последна си ляга, по цял ден крак не подвива. И все мълчи. Ако я запиташ нещо, отговаря, ако не я заприказваш — мълчи, с очи разбира какво искаш да й кажеш. Караме я да излиза сред хората, на майка си на гости да отиде, да се поразсее, не ще. Вечер чувам от другата стая да си приказват нещо с Койчо, но какво си приказват, не зная. По новогодишните празници отидохме с Койчо в града, купихме й чепички, кюркче, копринен шал. Сложи ги веднъж и повече не ги погледна. Празниците прекара в къщи, не се показа навън.