Хайка за вълци

Не отидох на погребението на снахата и жената не пуснах да отиде. Не отидохме, защото знаех, че ще убия Солен Калчо я на гробищата, я на връщане оттам. Никой дотогаз не беше ме обиждал толкоз много, никой не беше бъркал така в сърцето ми. По-сетне, като премислих на чиста глава, разбрах, че и на него не му е било лесно, че може и да не е знаел какво прави. Щото и той е човек кашкав, знае само да лежи на гръб и да брои звездите, та да пренесе дъщеря си мъртва от една къща в друга, значи, не е бил с всичкия си. Още същата вечер отидох в кметството и ударих телеграма на Койчо. Дойде си на четвъртия ден, съсипан от мъка и умора, на човек не мяза. Отидохме на гробищата, като видя гроба на булката, падна отгоре му, не можем да го успокоим. Шест дена стоя при нас, не го оставих за минута самичък, страх ме беше да не посегне на живота си, толкоз беше се отчаял. На заминаване чак до Шумен го изпроводих с влака. Приказвам му, че мъртвите са си мъртви, живите — живи, че времето лекува всичко на този свят, един ден пак ще се ожени и пак ще се радва на жена и деца. А той млад, сърцето му чисто, мисли, че животът започва и свършва с една жена. Замина кахърен, до първата му отпуска не сме яли, ни спали като хората, все него мислехме.

Та така му се размина на Солен Калча. Втория път щях да го убия, когато Стоян Кралев ме натика в мазето на селсъвета. Първата вечер никой не слезе при мене, не ми дадоха по хляб, ни вода. Койчо идвал да ме търси, казали му, че са ме откарали в града. Нямаше и на какво да легна. Не знам дали помниш началника на заставата капитан Бърдаров. Той беше голям пияница и държеше много вина и ракии в мазето. Беше и голям рушветчия. Срещу разни нарушения на границата искаше да му носят вино и ракия. И отпуски даваше на войниците срещу вино и ракия, тъй че мазето на заставата беше пълно с бъчви и бурета. През четиридесета година, когато се освободи Южна Добруджа, заставата остана празна, а подир Девети я направиха селсъвет. Първата вечер прекарах седнал на едно буре. На сутринта ми оставиха на прозорчето комат хляб, стомна с вода и една декларация за членство в текезесето. Като реша да я подпиша, да почукам на вратата и ще ме освободят. На мръкване взе да се гърми и да се святка, изви силна буря и след бурята заваля. Цяло лято капка не беше капнала, сега всичко изведнъж се изваля, сякаш небето се продъни. Изпод касалъка на прозорчето проникна вода, потече по стената и оттам се плъзна по пода. Капнал бях за сън, а няма къде да легна. В кьошето имаше една голяма бъчва от пет-шестстотин литра. Гледам, горното й дъно разсъхнато. Извадих дъските и влязох вътре. Свих се на кравай и така съм заспал. По едно време чувам гласове — избягал през прозорчето. Не, обадих се, не съм избягал.