Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Всичко вървеше по план и Хубавицата весело хихикаше, когато изведнъж избълва цял куп ругатни. Бе открила, че не може просто така да издаде рецепта за „едно кило антибиотик“.
– Напиши по 250 грама еритромицин, рифамин, гентамицин и рифампин – каза Бени. – Така ще атакуваме инфекцията от различни посоки.
Хубавицата погледна Бени с възхищение. След това го помоли да седне и да напише това, което току-що бе казал. Бени изпълни молбата й и добави куп други лекарства за всеки случай.
Да излязат от медицинския център беше точно толкова лесно, колкото и да влязат. Пътуването към къщи също мина без проблеми. Бени и Хубавицата помогнаха на Алан да се качи на втория етаж и около два и трийсет през нощта бе загасена и последната лампа в Езерната ферма.
След десет вечерта нямаше много будни хора в местността. Но в Браос, на около двайсет километра от Езерната ферма, един млад мъж не можеше да заспи и се въртеше в леглото си, защото ужасно му се пушеше. Това беше по-малкият брат на Кофата – новият лидер на The Violence. Бе изпушил последната си цигара преди три часа и веднага след това бе почувствал неистова нужда от още една. Малкият брат се проклинаше, задето бе забравил да си купи цигари, преди целият град да затвори за вечерта, което винаги се случваше твърде рано.
Първо реши да изчака до следващия ден, но към полунощ вече не го свърташе на едно място. Тогава му мина през ум да си припомни добрите стари времена, когато просто разбиваше някой павилион за цигари с помощта на железен лост. Само че не в Браос, защото трябваше да мисли за репутацията си, а и тук щяха да го заподозрат за престъплението още преди да успее да го извърши.
Разбира се, най-добре би било да отиде малко по-надалече, но вече не издържаше без цигара, затова трябваше да направи компромис – спря се на Ротне, което се намираше на петнайсетина минути път с кола от дома му. Остави мотора и якето на клуба вкъщи. Качи се на старото си волво и малко след полунощ бавно влезе в градчето. Когато мина покрай медицинския център, за своя изненада забеляза трима души на тротоара – една жена с червена коса, един мъж с конска опашка, а точно зад тях един грохнал старец.
Малкият брат не анализира случката в дълбочина (той рядко анализираше каквото и да било в дълбочина). Вместо това продължи още един километър по същия път, спря близо до един павилион, не успя да го разбие, защото собственикът беше залостил вратата добре, и се върна обратно вкъщи, все така измъчван от желание да пуши.
Когато малко след единайсет преди обед Алан се събуди, той се почувства бодър и с нови сили. Погледна през прозореца и видя едно езерце, заобиколено от борова гора. Денят обещаваше да бъде хубав.
Облече единствените дрехи, които имаше, и си помисли, че може да си позволи да поосвежи малко гардероба си. Не беше взел със себе си дори четка за зъби.
Когато слезе долу, Юлиус и Бени вече закусваха. Хубавицата беше сложила чинии и чаши на масата и бе написала бележка с инструкции за самообслужване в кухнята. Самата тя бе тръгнала за Ротне. Бележката завършваше със заръката да оставят достатъчно храна в чиниите си, за да има и за Бъстър.
Алан поздрави с „добро утро“ и получи същото в отговор. След това Юлиус каза, че му е хрумнала идеята да останат в Езерната ферма още една нощ, защото природата наоколо била просто вълшебна. Алан попита дали случайно личният шофьор не му е оказал натиск по време на закуската, като се имат предвид искрите, които бяха прехвърчали между него и Хубавицата предишната вечер. Юлиус отвърна, че наистина получил цял куп аргументи от Бени защо би било най-добре да прекарат не само следващата нощ, но и цялото лято тук, ала стигнал до това заключение сам. Накъде щяха да тръгнат, ако веднага напуснеха фермата? Не им ли трябваше още един ден, за да обмислят нещата добре? Единственото, от което се нуждаеха, за да останат, беше една правдоподобна история за това кои са и накъде отиват. Както и разрешението на Хубавицата, разбира се.
Бени следеше с интерес разговора на Алан и Юлиус, като се надяваше старците да решат да останат поне още една нощ във фермата. Чувствата му към Хубавицата не бяха отслабнали. Дори напротив, беше изпитал разочарование, когато не я видя в кухнята на закуска. Ала тя беше написала в бележката „благодаря за снощи“. Дали бе имала предвид стихотворението, което Бени издекламира в нейна чест? Дано да се върне по-скоро!
Ала мина още около час, преди колата на Хубавицата най-накрая да завие към двора. Когато тя слезе от колата, Бени забеляза, че е още по-красива от предишната вечер. Беше сменила червения анцуг с рокля и Бени се зачуди дали не е била и на фризьор. Той направи няколко нетърпеливи крачки към нея и възкликна: