Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Дъщерята на Мъдростта върви сама — изрецитира Пърси, — а Рим се осветява от Знака на Атина. Анабет, това трябва да е за теб. Юнона ми каза, че… че те очаква трудна задача в Рим. Тя не вярва, че ще се справиш. Но аз съм сигурен, че бърка.
Анабет си пое дълбоко въздух.
— Рейна се канеше да ми каже нещо важно, когато корабът откри огън по нас. Каза, че римляните имат някаква стара легенда, свързана с Атина. Каза, че може би в нея се корени причината гърци и римляни да воюват.
Лио и Хейзъл се спогледаха притеснени.
— Немезида спомена нещо подобно — призна Лио. — Каза, че някаква стара неправда трябва да бъде поправена.
— Нещо, което да успокои двете природи на боговете — спомни си Хейзъл.
Пърси се намръщи, докато похапваше от синия пай.
— Бях претор за около два часа. Джейсън, да си чувал подобна легенда?
Джейсън все още държеше ръката на Пайпър. Пръстите му бяха изстинали.
— Не съм сигурен — каза той, — трябва да помисля.
— Не си сигурен? — сви очи Пърси.
Джейсън не отговори. Пайпър искаше да го попита какво не е наред. Тя виждаше, че той не иска да обсъжда старата легенда. Срещна погледа му и прочете молбата в тях: „По-късно“.
Хейзъл наруши мълчанието.
— Ами другите редове? — попита тя. — Близнаците на ангела ще отнемат дъха, а в него е ключът към безкрая на смъртта.
— В злато и бяло е на гигантите гибелта — добави Франк, — ще се спечели тя с мъка от коварна плетка.
— На гигантите гибелта… — повтори Лио. — Щом е гибел за гигантите, е добро за нас, нали? Това трябва да намерим. Ако успеем да излекуваме боговете от шизофренията им, нещата ще се наредят.
— Не можем да убием гигантите без помощта на боговете — кимна Пърси.
— Но нали убихте онзи гигант в Аляска без помощта на боговете? — обърна се Джейсън към Франк и Хейзъл.
— Алкионей беше специален — отвърна Франк, — той беше безсмъртен само на територията, в която е роден. В Аляска. Но не и в Канада. Щеше ми се да мога да избия всички гиганти, като ги пренеса от Аляска до Канада, но… — Той сви рамене. — Пърси е прав, няма да се справим без помощта на боговете.
Пайпър се загледа в стените. Искаше й се Лио да не ги бе омагьосвал така, че да показват лагера на нечистокръвните. Те й приличаха на врата към дома, която никога нямаше да може да използва. Видя как огънят на Хестия позеленя, когато хижите изгасиха светлините си след вечерния час.
Замисли се какво ли мислят Франк и Хейзъл. Те бяха римляни, никога не бяха стъпвали в лагера на нечистокръвните. Дали той не им се виждаше чужд? Дали не смятаха, че е редно и лагер „Юпитер“ да бъде представен? Дали й те страдаха за дома си?
След това Пайпър се сети за другите редове от пророчеството. Какво се имаше предвид под плетка? Как можеха близнаците да отнемат дъха на ангел? И какво се имаше предвид под ключ към безкрая на смъртта? Не звучеше много оптимистично.
— Е… — Лио се отдръпна от масата. — Всичко трябва да се върши едно по едно. Първо трябва да кацнем някъде, за да довърша поправките.
— По-добре ще е да кацнем близо до някой град — предложи Анабет. — В случай, че ни трябват провизии. Но да е встрани от пътя, за да не ни намерят римляните. Да имате някакви идеи?
Никой не отговори. Пайпър си спомни видението от ножа си — странния човек в червена дреха, който й предлагаше бокал. Той бе застанал пред знак, на който пишеше: ТОПЕКА 32.
— Ами — обади се тя накрая, — какво мислите за Канзас?
X. Пайпър
Пайпър заспа трудно. Тренер Хедж изкара първия си час на пост като вървеше напред-назад по коридора и надаваше диви викове:
— Гасете лампите! Лягайте! Ако някой се подаде, ще го ритам от тук до Лонг Айлънд!
Щом чуеше звук, той удряше с бухалката си по вратата и крещеше, че всички трябва да заспиват, но така никой не успяваше да заспи. Пайпър си даде сметка, че сатирът вероятно не се е забавлявал толкова от престоя си като учител по физкултура в училище „Уилдърнес“.
Тя се загледа в бронзовите греди на тавана. Каютата й бе доста уютна. Лио беше направил личните стаи така, че температурата в тях да се наглася според предпочитанията на обитателя им, за да не му става прекалено топло или студено. Матраците и възглавниците бяха пълни с перушина от пегаси (без да бъде наранен нито един пегас, уверяваше я Лио) и затова бяха изключително комфортни. Един бронзов фенер висеше от тавана и светеше точно толкова, колкото Пайпър искаше. Двете страни на фенера бяха перфорирани с малки дупчици, така че по стените се плъзгаха различни съзвездия.