По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
Глава единайсета
Кампания до дупка
Вторник, 14 юни
Бууп. Бууп.
Край на часовете. Време бе за Т’о!
Франки целуна за късмет брошурите си и така се усмихна, че чак ушите й се изпънаха. Беше прочела, че усмихването стимулира освобождаването на серотонин — естествения хормон на щастието. А за нея бе много важно да излъчва щастие и увереност, особено под такова мрачно небе. Трябваше да спечели пространството на сърцата (и гласовете!) на останалите мърстонити. Защото ако тя не успееше, някой друг (Клео! Хейли!) щеше да ги спечели.
Централните врати се разтвориха с трясък и цунамито от ученици нахлу. Франки се усмихна с един бод по-широко от обикновено и пръскайки серотонин наоколо, извика:
— Дайте глас за нас! Франки и Брет ще ви донесат късмет! — и подаде първата си зелена брошура на един осмокласник с очилца. Той се изчерви и преглътна, а адамовата ябълка на тънкия му врат подскочи като стръв на въдица. Втората брошура даде на момиче с черен бретон от по-горните класове. Момичето я отпъди с жест, сякаш Франки бе лоша миризма.
— Аз съм нилофил — рече тя и показа амулета на верижката си.
Подаръкът от Клео — магически амулет — щеше да донесе щастие на всеки, който го носи, стига човекът да гласува за нея и Дюс. Всяко момиче, което минаваше, изглежда, имаше такъв амулет. Звезди за слава, парички за богатство, сърца за любов… Дотук магиите на Клео даваха отличен резултат — Франки бе станала невидима. Молеше се поне Брет да има повече сполука на футболното игрище.
— ФРАНКИ И БРЕТ СА КАТО МАСЛО И МЕД! — извика тя на безучастната тълпа. Съучениците й минаваха край нея, като избягваха дори да я погледнат. Така ли се чувстват парфюмните тестери в големите магазини за дрехи? Хайде бе, хора, това е само един лист хартия!
В отчаянието си да раздаде брошурите, Франки по невнимание пъхна една в ръката на Хейли. Тя я смачка на топка и я хвърли в кошчето за боклук.
— Благодаря ти, че пазиш чистота — успя да каже Франки много учтиво. Защото Двойката на Т’о щеше да бъде повече от модел — тя щеше да бъде модел за подражание.
— Благодаря ти, че убиваш дърветата! — изкрещя Хейли.
Поддръжниците й заръкопляскаха, сякаш тя току-що бе свършила президентската реч за встъпването си в длъжност.
Трябва да измисля нещо.
Какво? Какво?
Сетих се!
Сряда, 15 юни
Ако Франки искаше да прилича на посланик на сливането, трябваше да се облича подобаващо. Край на вталените черни джинси и ризите с разголено рамо. Те бяха неизменни като влака в девет и седем сутринта за гара Скука. Отсега нататък ще бъде като бонбони с карамел и шоколад — ще съчетава два различни вкуса/стила. Само че нейният стил ще бъде спортен, но шик точно като марката „Т’о Дали“.
Франки внимателно огледа отражението си в тоалетните на първия етаж: супервисоки розови кецове, раирани чорапи в цветовете на дъгата до бедрата, черна поличка за балет, вдъхновена от „Черния лебед“, тениска за футбол, която прелестно очертаваше формите й (благодарение на шивашките умения на Клаудин и щедрото дарение на Клод), и накрая късо джинсово сакенце. Косата й беше вързана с разноцветни връзки за обувки на дузина възли колкото юмрук, а гримът й бе тъкмо за модния подиум._ Горката Лала_, помисли си тя. Франки не можеше да си представи живота без огледала. Далтонизмът беше лоша болест. Но да не можеш да различиш добрата мода от лошата? Това вече заслужаваше безплатно място за паркиране за инвалиди, както и събиране на помощи веднъж годишно.
Франки целуна огледалото, оставяйки розов отпечатък от червило и цялата си неувереност от вчерашния ден. Тя и Брет трябваше да спечелят конкурса.
Брет стоеше, облегнат на облепена с плакати стена, когато тя се показа в коридора. Беше облякъл новата строга риза, синя като яйце на червеношийка, която тя му бе купила. Това беше последното нещо, което някой би очаквал да види под изтърканото му рокерско яке и грубите ботуши. Точно така, и той също се сливаше — като цветовете на дъгата, като пюре от сладки картофи, като смути23.
— А, ето го и бонбончето ми с шоколад и карамел — пошегува се той.
Франки сияеше. В платформата на Хейли имаше съдържание, а в тази на Клео — древни заклинания. Но Щайн и Рединг бяха заложили на външността. По шевовете! Та това беше фотографска кампания. Всичко друго беше без значение.
23
Напитка, подобна на шейк. — Б.пр.