Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
„Пренебрегвах я. Нищо чудно, че си губи времето в преследване на въображаемо буре със злато в кабинета на адвоката си. И защо да не го прави, след като аз съм в службата по цял ден или летя по света в напразни опити да разреша убийствата?“ — кореше се сам.
Помисли си, че ако бе разрешил случая с помощта на Дани Макгуайър и бе успял да намери убиеца и да го закара в съда, Ракел отново щеше да се гордее с него. Тогава можеше да напише сценарий, да го продаде на престижно студио и да изкара многото пари, за които Ракел мечтаеше. Беше чудесна фантазия, но междувременно щеше да му се наложи да прекарва повече време с жена си. И щеше да го направи. Вече си бе у дома и смяташе да оправи отношенията им.
Къщата бе тъмна, но Мат пропъди разочарованието си.
Още е рано. Тя скоро ще се прибере у дома.
Е, поне щеше да има достатъчно време да се изкъпе и преоблече след дългия полет. Седалките във втора класа на „Ер Франс“ очевидно бяха проектирани от джудже, страдащо от сколиоза, и Мат бе измъчван от остра болка в кръста.
Спалнята горе изглеждаше безукорно чиста и спретната, доказателство за дългите му седмици отсъствие. Мат метна куфара си на бледорозовата кувертюра и започна да се съблича. Едва тогава видя облегнатия на лампата плик. Името му бе написано отпред с решителния почерк на Ракел.
Стомахът на Мат се сви.
„Спри да мислиш за най-лошото — каза си. — Може да е картичка за добре дошъл.“
Но още докато отваряше плика, знаеше, че вътре няма да намери картичка.
Събуди го тропането. Беше оглушително. Лежеше на пода, а малка локвичка слюнка се бе събрала на пухкавия мокет пред лицето му. Първата му мисъл бе, че някой се опитва да разруши къщата му. Втората бе, че пожелаваше късмет на този някой.
Ракел се развеждаше с него. Беше я пропъдил и тя никога вече нямаше да се върне. В този момент малко неща му се струваха по-съблазнителни от това да бъде смазан до смърт от рушащата се къща, която навремето бе щастлив дом.
Бам! Бам! Бам!
Не, не беше стоманена топка за рушене. Юмрук. По вратата. Гневен юмрук.
— Отвори, Мат! Знам, че си вътре.
Гласът беше познат, но Мат не можа да определи на кого принадлежеше. Но пък след двете бутилки вино, придружени от остатъците в бутилка водка, Мат едва успяваше да управлява собствените си крака. Той колебливо вдигна глава от пода и се изправи на колене. Спалнята се завъртя около него и той повърна.
Бам! Бам! Бам!
— Идвам! Господи!
Мат се запрепъва надолу, стиснал парапета като паралитик. Всяка стъпка беше мъчение, но просто трябваше да спре шума. Той отвори предната врата.
— А! Ти си вдигала шума.
Клеър Майкълс сбърчи нос, когато вонята на алкохол я удари в лицето. Брат й изглеждаше остарял с десет години.
— Ракел ме напусна — съобщи й той.
— Знам — небрежно отвърна Клеър. — Отби се у нас, за да остави купчина неплатени сметки за теб, „в случай, че някога благоволиш да се завърнеш у дома“, както се изрази тя.
— Какво ще правя? — безнадеждно изхлипа Мат. — Обичам я, Клеър. Не мога да живея без нея.
— Глупости — изсумтя сестра му, бутна го и влезе в коридора. — Иди да се изкъпеш, а аз ще ти приготвя закуска. Можеш да ми разкажеш за Франция. А, Мат… Изпий кофа вода за уста, докато си в банята. Вониш като нещо, което е умряло преди две седмици.
Закуската на Клеър беше великолепна. Пресни палачинки с боровинки, орехи и кленов сироп, пушена сьомга и огромна кана силно колумбийско кафе. Мат се почувства почти човек.
— Тя вече е подала молба за развод, което сигурно е олимпийски рекорд по бързина — мрачно сподели той с Клеър. — Иска половината от всичко.
— С изключение на сметките.
— С изключение на сметките. Които аз изобщо не мога да платя. Когато срежат кредитните ми карти, ще й изпратя половинките — ухили се той. — Какво, по дяволите, ще правя?
Клеър започна да разчиства масата.
— Винаги можеш да се опиташ да поработиш. Нали разбираш, да си потърсиш работа? Става дума за нещо, като да ходиш в офис и да вършиш разни неща за другите хора, а те да ти плащат. Адски е модерно напоследък.
— Ха-ха — изсумтя Мат. — Имам си работа. Правя филми.
— Така ли? — саркастично повдигна вежди Клеър. — Разбирам, Ингмар Бергман. И как върви великата история? Франция оказа ли се онова, за което мечтаеше?