Домът на Хадес

Римската и гръцката част на баща му започнаха да си крещят в главата на Франк с познатия акомпанимент — експлозии, автоматична стрелба, шум от изтребители. Всичко това забуча така, сякаш имаше тонколони в черепа си.

Той седна на кревата си, замаян от болка. Както всяка сутрин си пое дълбоко въздух и се загледа в лампата на бюрото си — малък огън, който гореше денонощно, захранван от вълшебното гориво на кораба.

Огънят бе най-големият страх на Франк. Бе ужасен, че нещо в стаята му постоянно гори. Но пламъкът му помагаше да се съсредоточи и звукът в главата му позаглъхна, което му позволи да помисли.

Ставаше все по-добър в това, но за няколко дни бе извън строя. Веднага щом битката в лагер „Юпитер“ започна, божественият му баща захвана спор сам със себе си, надавайки диви викове в главата му. Оттогава Франк вървеше като ударен с мокър парцал и едвам функционираше. Държеше се глупешки и бе сигурен, че приятелите му смятат, че е полудял.

А той самият не можеше да им каже нищо. Бе ги чул как говорят и разбираше, че нямат такива проблеми като него. Божествените им родители очевидно не им крещяха в ушите.

Но такъв му бе късметът. На всичко отгоре Анабет я нямаше и приятелите му имаха нужда от него.

Анабет винаги бе мила с Франк, дори когато той се държеше като маймуна. Бе търпелива и готова да помогне. Докато Арес крещеше, че на децата на Атина не може да се има вяра, а Марс го съветваше да избие всички гърци, Франк бе започнал да уважава Анабет.

Но сега нея я нямаше и той трябваше да влезе в ролята на стратег. Имаха нужда от помощта му, за да оцелеят по време на пътуването. Затова стана и се облече. За щастие бе успял да си купи нови дрехи в Сиена преди няколко дни и смени онези, които Лио бе изгубил с помощта на масата Бъфорд (дълга история). Сложи си дънки и армейска риза, след което взе любимия си пуловер, преди да си спомни, че няма нужда от него. Бе прекалено топло. Освен това вече не му трябваха джобове, в които да крие магическото дърво, контролиращо живота му. Хейзъл го пазеше вместо него.

Може би това трябваше да го изнерви. Ако дървото пламнеше, той щеше да умре. Франк обаче имаше пълно доверие на Хейзъл, дори повече, отколкото на себе си. Това, че тя пазеше голямата му слабост, го караше да се чувства по-сигурен — все едно е затегнал колана си преди високоскоростно състезание.

Преметна лъка и колчана си на рамо и те моментално се превърнаха в обикновена раница. Франк страшно се кефеше на това. Никога нямаше да разбере, че лъкът има камуфлажни способности, ако Лио не му беше казал.

Лио! — разбесня се Марс — Той трябва да умре!

Удуши го! — отвърна Арес — Удуши ги всичките! Колко време ще си говорим за това?

И двамата се развикаха отново, а в главата на Франк започна бомбардировка.