Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Нормандец ли сте, Ламар? — попита Адамсберг.
— Тъй вярно, господин комисар. Роден съм в Гранвил.
— От жандармерията ли идвате?
— Тъй вярно, господин комисар. Спечелих конкурс за назначение в столицата.
— Можете да си вдигнете копчето, сержант — каза Адамсберг, — и да седнете.
Ламар се подчини.
— И да се опитате да ме гледате в очите.
По лицето на сержанта се изписа паника, а погледът му остана упорито впит в стената.
— В интерес на работата е — обясни Адамсберг. — Направете едно усилие.
Човекът бавно обърна глава.
— Добре — спря го Адамсберг. — Не мърдайте повече. Продължавайте да ме гледате в очите. Тук, сержант, сте между ченгета. В отдел „Убийства“ се изисква повече такт, естественост и човещина, отколкото, в който и да е друг. Ще ви се наложи да се внедрявате, да се криете, да разпитвате, да следите, без да ви видят, да вдъхвате доверие, дори да триете сълзи. Така както се държите, си личите от сто метра, като бик на ливада. Ще трябва да се отпуснете и това няма да стане за един ден. Първо упражнение: гледайте другите в очите.
— Добре, господин комисар.
— В очите, не в челото.
— Да, господин комисар.
Адамсберг отвори бележника си и веднага записа: Викинг, Копче, Право в стената равно на Ламар.
Декамбре вдигна още на първото позвъняване.
— Реших да ви предупредя, господин комисар, че нашият човек премина рубикона.
— Тоест?
— Най-добре да ви прочета особените от сутринта и от обяд. Готов ли сте?
— Готов съм.
— Първата е продължението на „Дневника“ на англичанина.
— Сепис.
— Пийпс, господин комисар. Днес, без да искам видях две или три къщи с червен кръст на вратата и надпис: „Боже, пожали ни“. Тъжна гледка. Доколкото си спомням, за пръв път виждам подобно нещо.
— Не върви на добре.
— Меко казано. Червен кръст са изписвали на вратите на заразените къщи, за да се пазят минувачите. Пийпс е попаднал на първите чумави. Всъщност болестта е вилнеела от доста време в предградията на града, но Пийпс, който е живеел в квартала на богатите, още не е знаел за нея.
— А втората обява? — прекъсна го Адамсберг.
— Още по-лошо. Ще ви я прочета.
— Бавно — помоли Адамсберг.
— На 17 август тръгват слухове за болестта, много хора треперят от страх, но и много се надяват поради мотивите, изложени от прословутия доктор Ренсан. Напразно — на 14 септември чумата влиза в града. Най-напред удря по квартала Русо, където се появяват множество трупове. Понеже текстът не е пред очите ви, трябва да ви кажа, че е пълен с многоточия. Преписвачът е педант и не понася да прескочи нещо в оригиналната фраза, без да го оповести. Освен това „17 август“, „14 септември“ и „квартала Русо“ са изписани с различен шрифт. Явно е променил датите и истинското място от текста и ни го показва, като сменя шрифта. Според мен.
— А днес сме 14 септември, нали? — попита Адамсберг, който винаги бъркаше датата с един-два дни.
— Именно. Което значи чисто и просто следното: психарят ни съобщава, че днес чумата е влязла в Париж и е взела жертви.
— На улица Жан-Жак Русо.
— Дали това има предвид?
— Имам една сграда с четворки на тази улица.
— Какви четворки?
Адамсберг реши, че Декамбре е достатъчно замесен в случая, за да бъде информиран за другата част от дейността на кореспондента си. Пътьом си отбеляза, че колкото и да е образован, Декамбре нямаше представа какво означават четворките, също като ерудирания Данглар. Следователно талисманът не беше толкова известен и човекът, който го използваше, трябва да бе страхотно подкован.
— Във всеки случай — заключи Адамсберг — можете да продължите да следите историята и без мен и да я приложите към документацията си за вашите неща от живота. Ще е хубав екземпляр от колекцията ви, както и от архива на Глашатая. Колкото до риска от престъпление, мисля, че можем да го забравим. Човекът е поел по друг път, чисто символичен, както би казал помощникът ми. Защото през изминалата нощ не е направил нищо на улица Жан-Жак Русо и в никоя от засегнатите сгради. Затова пък продължава да рисува. Ще видим докога.