Бягай и не бързай да се връщаш

Двамата мъже стигнаха до площад Едгар Кине преди шест часа точно за вечерното издание. Адамсберг обходи кръстовището, набеляза си ориентири, вдъхна въздуха на мястото, локализира къщата на Дюкуедик, синята урна, закачена на платана, магазина за спортни стоки, където Льогерн влезе със сандъка си, както и кафе-ресторанта „Викингът“, който Данглар забеляза на минутата и където избра да влезе и повече да не излезе. Адамсберг му почука на прозореца, за да му сигнализира, че Льогерн пристига. Изслушването на устния вестник нямаше да му донесе нищо, знаеше си. Просто искаше да има точна представа за мястото, където се четат обявите.

Гласът на бретонеца го изненада — мощен, мелодичен, той стигаше без усилие от единия до другия край на площада. Този глас, помисли си Адамсберг, допринасяше много за гъстата тълпа, която се събираше наоколо.

— Едно — започна Жос, на когото присъствието на Адамсберг не бе убягнало. — Продавам пчеларско оборудване с два кошера. Две: Хлорофилът се произвежда сам и дърветата не се хвалят с това. Просто пример за фукните.

Адамсберг се учуди. Не бе разбрал втората обява, но публиката не изглеждаше недоумяваща и сериозно очакваше продължението. Сигурно по силата на навика. Като за всяко нещо, и за доброто слушане явно бе необходима тренировка.

— Три — продължи Жос невъзмутимо. — Сродната душа е добре дошла, по възможност да е привлекателна, ако не е, толкова по-зле. Четири: Елен, все още те чакам. Вече няма да ти посягам: Бернар, отчаян. Пет: Кучият син, който ми е откачил звънеца, го очаква неприятна изненада. Шест: 750 FZX92, 39 000 км, нови гуми и спирачки, напълно постегната. Седем: Какво сме ние, но какво сме точно? Осем: Предлагам дребни изискани шивашки услуги. Девет: Ако някой ден се наложи да се преместим на планетата Марс, вървете без мен. Десет: Продавам пет касети зелен фасул. Единайсет: Да се клонира човешко същество? Мисля, че и тика има достатъчно кретени на земята. Дванайсет: …