Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
Някой постави ръка на рамото на Адамсберг. Дюкуедик му направи знак да го последва на масата в дъното.
— След като сте дошли насам — рече той, — най-добре да ви кажа, че тук никой не знае истинското ми име, освен глашатая. Разбирате ли? Тук се наричам Декамбре.
— Момент — каза Адамсберг, записвайки името в бележника си.
Чума, Дюкуедик, Белокос равно на Декамбре.
— Видях, че записвате нещо по време на четенето — каза Адамсберг, прибирайки бележника в джоба си.
— Обява №10. Смятам да купя зеления фасул. Тук се намират качествени и не много скъпи продукти. Колкото да „особената“…
— „Особената“?
— Обявата на смахнатия. За пръв път се появи името на чумата, все още замаскирано като „бич“. Това е едно от наименованията й, има и много други. Смъртоносната, инфекцията, заразата, бубонната болест, злото… Опитвали са се да избягват истинското й име, толкова са се бояли от нея. Онзи продължава да напредва. Вече почти я е назовал и наближава целта.
Руса млада жена, дребничка, с прибрани на тила къдрави коси, се приближи до Декамбре и свенливо го докосна по ръката.
— Мари-Бел? — каза той.
Младата жена се повдигна на пръсти и го целуна по бузата.
— Благодаря — усмихна се тя. — Знаех, че ще успеете.
— Няма защо, Мари-Бел — усмихна се и Декамбре.
Младата жена махна с ръка за довиждане и си тръгна, хванала под ръка висок брюнет с дълги до раменете коси.
— Много е хубава — каза Адамсберг. — Какво сте направили за нея?
— Накарах брат й да облече пуловер и повярвайте ми, никак не беше лесно. През ноември ще дойде ред на якето. Работя по въпроса.
Адамсберг се отказа да разбира, усещайки, че навлиза в лабиринтите на квартален живот, който ни най-малко не го интересуваше.
— Още нещо — каза Декамбре. — Открили са ви. На площада имаше хора, които знаеха, че сте ченге. Не мога да си обясня как са разбрали — додаде той, като го огледа от горе до долу.
— Глашатаят?
— Може би.
— Не е страшно. Може би дори е добре.
— Онзи там помощникът ви ли е? — попита Декамбре, като посочи Данглар с глава.
— Капитан Данглар.
— Бертен, високият нормандец, който държи бара, в момента го запознава с подмладяващите свойства на домашния си калвадос. Като гледам с каква скорост действа вашият капитан, след има-няма четвърт час ще се е подмладил с петнайсет години. Само ви казвам, за да ви предупредя. Знам от опит, че калвадосът е изключителен, но ви прави неработоспособен през цялата следваща сутрин.
— Данглар и така често е неработоспособен през цялата сутрин.
— А, добре. Нека все пак знае, че става дума за, меко казано, особен алкохол. Човек става не само неработоспособен, но и оглупява, затъпява, превръща се в нещо като охлюв в слузта си. Изумителна мутация.
— Мъчително ли е?
— Не. Все едно сте във ваканция.
Декамбре се сбогува и излезе, предпочитайки да не стиска ръката на ченге пред всички. Адамсберг продължи да наблюдава как Данглар се връща назад във времето и към осем часа насила го накара да седне на маса и да погълне нещо солидно.
— Защо? — осведоми се Данглар с достойнство и разконцентриран поглед.
— За да имате какво да повръщате през нощта. Иначе ще ви боли корем.
— Чудесна идея — каза Данглар. — Да хапнем тогава.
XIII
Адамсберг взе такси пред бара, за да отведе Данглар у дома му, след това каза да го закарат под прозорците на Камий. От тротоара се виждаше осветения стъклен покрив на ателието, което тя държеше на тавана. Облегнат на капака на една кола, той постоя няколко минути, загледан в тази светлина, с уморени клепачи. Абсурдният и уморителен ден щеше да се разтвори в тялото на Камий и скоро от фантасмагорията с чумата щяха да останат само парчета, после полупрозрачни късове, после нищо.
Изкачи седемте етажа и безшумно влезе. Когато композираше, Камий оставяше вратата открехната, за да не я прекъсват насред такта. Седнала пред синтезатора си, със слушалки на ушите и ръце върху клавишите, тя му се усмихна и му направи знак с глава, че още не е свършила. Адамсберг остана прав, заслушан в нотите, които се дочуваха от слушалките, и зачака. Младата жена поработи още десетина минути, после свали слушалките и изключи апарата.
— Приключенски филм? — попита Адамсберг.