Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
Адамсберг забиваше с кабарчета върху прясно боядисаната стена голяма карта на Париж. Безмълвно, поглеждайки списъка в ръката си, той забоде дебели карфици с червени глави върху четиринайсетте сгради, белязани с четворки, и една със зелена глава върху петнайсетата, където бе извършено убийството.
— На 17 август — започна Адамсберг — на земята се появява човек, който иска да изтреби света. Да го наречем CLT. Той не се хвърля неудържимо върху първия срещнат. Първо минава през подготвителна фаза, която му отнема почти месец, като несъмнено и тя е била предварително обмислена. Работи едновременно на два фронта. Първи фронт: подбира сгради в Париж и нощем рисува черни цифри върху вратите на апартаментите.
Адамсберг включи един прожектор за диапозитиви и образът на голямото обърнато 4 се появи на бялата стена.
— Това е много особена четворка, огледално обърната, с разширена основа и с две чертички, пресичащи хоризонталната линия. Тези особености характеризират всяка рисунка. Долу вдясно той добавя три главни букви — CLT. За разлика от четворките, тези букви са просто изписани, без украшения. Целият мотив може да се види върху всички врати с изключение на една. Изборът на тази пощадена врата изглежда случаен. В подбора на сградите също като че ли няма система. Те са разположени в единайсет различни района, на големи булеварди или дискретни улички. Номерата им са ту четни, ту нечетни, самите сгради са строени в различни стилове през различни епохи, понякога са луксозни, понякога — невзрачни. Сякаш CLT умишлено е вложил максимално разнообразие в творбата си. Като че ли иска да ни каже, че всеки може да стане жертва, че никой не е застрахован.
— А обитателите? — попита един лейтенант.
— После за тях — каза Адамсберг. — Значението на четворката е определено със сигурност. Някога тази цифра е била използвана като талисман срещу чумата.
— Каква чума? — обади се един глас.
Адамсберг с лекота позна веждите на сержанта.
— Чумата, Фавр, няма сто чуми. Данглар, моля ви, разкажете накратко.
— Чумата се появява на Запад през 1347 година — започна Данглар. — За пет години опустошава Европа от Неапол до Москва и взема трийсет милиона жертви. Този ужасяващ епизод от човешката история се нарича Черната смърт. Наименованието е важно за следствието. Дошло е от…
— По-кратко, Данглар — прекъсна го Адамсберг.
— След това чумата се появява периодично, почти през десет години, като обезлюдява цели области, и изчезва окончателно едва през XVIII век. Пропускам ранното средновековие, съвременността и Ориента.
— Отлично, пропуснете ги. Това е достатъчно, за да се разбере за какво говорим. За историческата чума — онази, която убива човека за пет до десет дни.
Присъстващите зашумяха. С ръце в джобовете и наведена глава Адамсберг изчака реакциите да стихнат.
— От чума ли е умрял човекът от улица Жан-Жак Русо? — попита неуверен глас.
— Ще стигна и дотам. Втори фронт: CLT публикува първата си обява на площада. Избира кръстовището Едгар Кине-Деламбр, където един човек доста успешно е възродил глашатайската професия.
Вдясно един от присъстващите вдигна ръка.
— И какво по-точно прави?
— Закача на едно дърво урна, която виси там денонощно, а хората пускат вътре обявите си, предполагам срещу малка сума. Глашатаят отваря урната три пъти дневно и публично чете обявите.
— Ама че идиотщина — обади се един глас.
— Може би, но се котира — каза Адамсберг. — Да продаваш думи не е по-глупаво, отколкото да продаваш цветя.
— Или да си ченге — рече някой отляво.
Адамсберг видя обадилия се полицай, дребен засмян мъж с посивели коси, на три четвърти плешив.
— Или да си ченге — потвърди той. — Посланията на CLT са неразбираеми за широката публика и за публиката изобщо. Това са кратки откъси от стари книги, писани на френски или дори на латински и пускани в урната в големи кремави пликове. Текстовете са разпечатани от компютър. Един човек от квартала, който разбира от стари книги, се е обезпокоил достатъчно, за да се опита да вникне в тях.
— Име? Професия? — попита един лейтенант с разтворен на коленете бележник.
Адамсберг се поколеба за миг.
— Декамбре — каза той. — Пенсионер и съветник по нещата от живота.
— Всички ли са смахнати на този площад? — попита друг.
— Възможно е — каза Адамсберг. — То е нещо като оптична измама. Когато гледаш отдалеч, нещата винаги изглеждат в ред. Приближиш ли се и се взреш в подробностите, забелязваш, че всички са повече или по-малко смахнати на този площад и на друг площад, навсякъде, дори в тази бригада.